Държавно ловно стопанство "Витиня"

ДЛС Витиня

www.dls-vitinia.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Тошко Петков
Телефон: 072398745
Факс: 072398745
Електронна поща: ddsvitinia@abv.bg
Адрес: гр. Ботевград, ПК 2140, м.Витиня, пк 7


ДЛС “Витиня” е разположено в западната част на Стара планина, като седалището й се намира на едноименния проход. Ловното стопанство стопанисва горите и дивеча на площ от 21 579,9 ha. Основен вид дивеч е благородният елен, следван от сърната и дивата свиня. Има изградени две бази за интензивно развъждане и ползване на благороден елен, елен лопатар и муфлони, както и база за интензивно ползване на дива свиня, на обща площ 0т 550 ха. Отличните трофейни заложби привличат широк кръг от български и чуждестранни ловци, които посещават нееднократно стопанството. На територията на стопанството се намира и единственото стадо от тибетски якове в България, които също са обект на ловен туризъм.
ДЛС „Витиня” разполага с ловен дом, в който има пет самостоятелни двойни стаи, трапезария, ловен кът с камина и впечатляваща трофейна зала.
Любителите на планината могат целогодишно да посещават района на стопанството и да се възхищават на прекрасната природа на Старопланинската верига в западните и части. Международният туристически маршрут Ком-Емине, една част от който минава през територията на стопанството е притегателно място за любителите на екстремните спортове, маршрутните преходи, планинското колоездене и екотуризма. Организираните фото-сафарита са допълнителна атракция предлагана в стопанството.

Държавно ловно стопанство "Русалка-Априлци"

ДЛС Русалка-Априлци

www.dls-rusalka-aprilci.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Валентин Шипковенски
Телефон: 06958 23 13
Факс: 06958 23 14
Електронна поща: dlsrusalka@abv.bg
Адрес: гр.Априлци, ПК 5641,обл. Ловеч, ул.Търговска № 6

Администрацията на ДЛС „Русалка” се намира в гр. Априлци, който е административен център на едноименната община, разположена в южната част на Ловешка област.
В по-голямата си част горите образуват големи горски комплекси, разделени от реките Видима и Острешка и техните многобройни притоци. На север граничи с ДГС „Троян” и ДГС „Севлиево”; на изток с ДЛС „Росица”; на запад с ДГС „Троян” и ДГС „Черни Осъм”; а на юг територията на станцията е ограничена от териториите на НП „Централен балкан”. Територията на ДЛС „Русалка” попада изцяло в границите на община Априлци, в която влизат следните кметства: град Априлци, и селата; Велчово, Скандало и Драшкова поляна. Всяко кметство има своите землища, като в град Априлци землищата са диференцирани по квартали – Ново село (Центъра), Острец, Видима и Зла река, към квартал Зла река са махалите Злиевци и Салапийте. На територията на общината има много махали, които са в непосредствена близост до гората.
През територията на ловното стопанство минават следните шосета: Троян – Беров мост – Севлиево; Троян – Априлци – Стоките - Габрово; Априлци – Боаза – Севлиево; Априлци – Велчово - Ловеч. Посредством автобусни линии общината се свързва със София, Троян, Ловеч, Плевен, Габрово и Севлиево. Най – близката ЖП гара е Троян, която е на 11 км от външната граница на гората.
Горските комплекси в северозападната, източната и централната част на станцията са достъпни. С повишаването на надморската височина, в посока към главното било на Стара планина, достъпа до насажденията се затруднява от силно пресечения терен, големите наклони и липсата на удобни горски пътища.
Разположението на станцията и наличието на добри комуникации създават условия за правилно управление, стопанисване и охрана на горите.
ДЛС „Русалка” е разделено на два стопански участъка – „Острец” и „Видима”. В горскостопанско отношение ДЛС „Русалка” се числи към РДГ гр. Ловеч.
ДЛС „Русалка” е разположена в Мизийската горскорастителна област – подобляст Северна България. То включва част от северните склонове на Троянско-Калоферския дял на Централна Стара планина и южните части на Предбалкана
Релефът на станцията е с ясно изразен планински характер. От главното било на Стара планина – връх Зелениковец – връх Русалка (Марагидик) – връх Юрушки грамади – връх Ботев – връх Жълтец на север се спускат множество стръмни до непристъпни в горната си част била. По – важни от тези била са Зелениковско било – започва от връх Зелениковец и продължава в северозападна посока – по него минава границата на ДЛС „Русалка” с ДЛС „Росица”; връх Русалка – Горен и Долен чукар – вододела между Рибна и Острешка река; връх Русалка – Драгньов преслап – Голямо и Малко седло – вододел между реките Маришница и Рибна; връх Русалка – лобно място на Цанко Дюстабанов – Острата могила – вододел между Пръскалска река и река Маришница; било Големия Осрядък – вододел между Пръскалска река и река Лява Видима; било Пещера – Бъзов дял – вододел между река Лява Видима и Стърна река; било Горни Поленици – Долни Поленици – Голямата Кръш – връх Гроба – вододел между реките Видима и Зла река; било Горни и Долни Поленици, Велики Преслап – Здравченец – Берийски трап – граница с ДГС „Черни Осъм” и ДГС „Троян” и било Черни връх – връх Ослар – граница с ДГС „Севлиево”. Сравнително малка част от територията на стопанството е с полупланински релеф.
Най – ниската точка на станцията е в долната част на отдел 53, непосредствено до река Видима – 380 м.н.в. Най – високата точка на станцията е 1500 м.н.в. (отдел192).
Най – високият връх в района е първенеца на Стара планина връх Ботев (2376 м.н.в.), който се намира извън горския фонд във високопланинските пасища.
Хидроложките условия в района на ДЛС „Русалка” са много добри. Територията на станцията обхваща изцяло горната и средната част от водосбора на река Видима, която е нераздална част от хидрографската мрежа на река Росица.
Река Видима разполовява територията на станцията в посока север – юг. Тя е един от най – големите притоци на река Росица. Река Видима се образува от вливането на реките Лява Видима и Пръскалска река при ВЕЦ „Видима”. Пръскалска река и Лява Видима имат средно голям воден дебит, чийто максимум е през април, май – период на топене на снеговете.
Наклонът на водните течения е голям, поради което те са бързи с множество прагове.
Хидрографската им мрежа се състои от множество малки, но стръмни долове. Водите на Пръскалска река са хванати на вливането на дол Ожвска в рекат под Турски рът, а на река Лява Видима в местността Мазането, в закрити канали, откъдето по водопроводи се отвеждат до водоснабдителната група Севлиево – Велико Търново.
Пръскалска река извира непосредствено под връх Юрушка грамада. В горното течение на реката се намира красивия водопад Видимско пръскало.
Река Лява Видима извира под връх Малкия Юмрук.
В средата на квартал Видима река Видима приема водите на Стърна река, а при квартал Зла река на най – големия си приток река Острец.
Река Острец извира в местността Русалийски преслап. По – големите й притоци са река Рибна и река Маришница.
Максимумът на водите е през април-май, а минимумът през юли-август. Големият наклон на водното течение, множеството прагове, непостоянният воден отток и водохващането за питейни нужди правят реката практически неизползваема за производствената дейност на ДЛС „Русалка”.

Държавно горско стопанство "Белоградчик"

ДГС Белоградчик

www.dgs-belogradchik.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Илиян Илиев
Телефон: 0936 5 45 31
Факс: 0936 45 31
Електронна поща: tpdgsbelogrtadchik@abv.bg
Адрес: гр. Белоградчик, ПК 3900 ул. Христо Ботев 2

ДГС-Белоградчик е създадено през 1902 год. Получило името си от гр.Белоградчик, който е седалище на стопанството.
Територията на горското стопанство от 29098,2 ха. се намира в Северозападна България, в област Видин. Площта е разположена на територията на три общини – Белоградчик, Димово и Ружинци и обхваща 45 населени места.
Държавно горско стопанство “Белоградчик” се намира в северозападната част на страната между 43 и 27 и 43 и 46 северна ширина и 22 и 23 до 22 и 55 източна дължина по Гринуич. Територията му обхваща горските комплекси разположени по западния дял на Стара планина и намиращите се на североизток предпланински части. Северните части на стопанството са разположени върху обширна част на Дунавската равнина, между и около водосборите на реките Арчар и Лом.
Очертанията на граничната линия на стопанството образуват неправилна форма с дължина по посока “север-юг” около 45 км. и “изток-запад” – около 65 км.
Частта от територията на стопанството разположена в предпланинието е накъсана от работни земи, а в Дунавската равнина тя се състои от отделни комплекси с различни площи, пръснати сред селскостопанския фонд.
Според възприетото Горскорастително райониране на България /на проф.Б.Захариев – 1979 година/, територията на държавно горско стопанство “Белоградчик” попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт – Северна България.
В морфографско отношение, горите в района на Държавно горско стопанство “Белоградчик” се простират в две области. На север това е Западната платформа с по-слаби различия в разчленението на релефа. От юг тя се ограничава от западната част на Северно- предпланинския разлом, който от запад на изток под влиянието на интензивна денудация се е обособил в характерни моноклинални възвишения – Ведернишки рид, Белоградчишки венец. Разломното раздробяване на основните структури на западния /Белоградчишки/ Предбалкан и тяхното по-късно моделиране от ерозионните и абразионните процеси и неповторимите Белоградчишки скали.
На юг се простира линейно ориенталният релеф на Старопланинската верижна система като епигеосинклинална блокова-гънкова постройка. Ширината й в района на стопанството не надминава 4-5км. Започва от Белоградчишкия проход на българо-сръбската граница при с.Салаш /530м/.
Най-високата точка на стопанството е под вр.Жребче и е 1100м.
Най-ниската точка на стопанството е леглото на р.Лом при с.Динково – 92 м.н.в.
По-голямата част от площта на горското стопанство е разположена в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори /0-600 м.н.в./. Средната надморска височина на стопанството е 408 м.
Разпределението на дървопроизводителната площ по наклон на терена, показано в таблица №1, характеризира планинския и хълмисто-предпланински характер на релефа. Данните за наклоните показват, че преобладават наклонените и стръмни терени – общо 83.7%.
Хидроложки условия в района на ДГС-Белоградчик са сравнително добри. Хидроложката мрежа се очертава от реките Арчар, Салашка, Стакевска и Скомля.
Водосборният басейн на р. Арчар обхваща значителна част от територията на стопанството. Дебитът и е силно променлив през лятото,, но запазва значителна част от водите си.
С най-голям водосбор и воден дебит е р.Стакевска, която се влива в р.Лом при с.Фалковец, а р. Лом от своя страна се влива в Дунав при гр. Лом.
Под влияние на силната денудация и напредналата карстификация в района на стопанството има два обособени карстови басейна – Белоградчишки и Салашки. Формиращите се води са движат на север, след като по система от разломи излизат като преливни извори. Най-значителен от тях е изворът Врелото при село Бела.
Недалеч от село Рабиша се намира едноименното езеро, което е с доказан тектонски произход. По площ то е най-голямото от този род езера у нас.
На територията на ДГС има изградени много микроязовири, а язовир Дреновец, намиращ се между селата Воднянци и Дреновец е най-големия на територията на Видинска област.
Разнообразието на основните скали в този район е голямо. Формацията на гранитите, представени от старопланинските калциево-алкални интрузии – гранити, гранодиорити и диорит е представена във високата част на стопанството. Върху тези скали са се обособили кафявите горски, а по-ниските им части – сивите горски почви.
Различните видове варовити скали също са най-широко застъпени. В северната и североизточната част на стопанството, около гр. Димово, с. Скомля, с. Воднянци, с. Карбинци, с. Ружинци, с. Дреновец, с. Черно поле, те са представени от сармански варовици. Върху тях са се формирали тъмносиви и сиви горски почви. Северните склонове на Белоградчишкия венец, около с. Плешивец и северно от с. Салаш, варовиците са предоставени от догерът, върху който са се обособили сиви и по-рядко светлосиви горски почви. При с.Рабиша, хълмът под който се е образувала пещерата “Магурата” е от мергелни варовици, върху които почвата е хумусно-карбонатна.
Льосът е застъпен в равнинната североизточна част на стопанството с развити върху него тъмносиви почви.
Еруптивните скали са вертикално или косо напукани и обикновено са дълбоко изветрели. Изключение правят само гранодиоритите от най-високата част на Старопланинското било над с.Стакевци. От седиментните скали здрави и неизветрели са варовиците, които са образували скални венци.
Червените триаски пясъчници и конгломерати около Белоградчик са силно и своеобразно изветрели, вследствие на което са се формирали прочутите фигури на Белоградчишките скали.
По данни от „Климатичен справочник за Република България” – 1990 година, територията на Държавно горско стопанство – Белоградчик се намира в Европейско континентална климатична област. Умерено-континентална климатична подобласт. Обхваща следните климатични райони:
- северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина /50-200 м.н.в./
- среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина /200-350 м.н.в./
- предбалкански /припланински/ климатичен район /350-1000 м.н.в./

Държавно горско стопанство "Берковица"

ДГС Берковица

www.dgs-berkovica.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Йордан Йончев
Телефон: 0953 88 995
Факс: 0953 88 996
Електронна поща: dgsberkovica@abv.bg
Адрес: гр. Берковица, ПК 3500, ул. Митрополит Кирил 13


Територията на горско стопанството се намира в Северозападна България и попада в югозападната част на област Монтана, община Берковица. Съседни горски стопанства са, както следва: на изток то граничи с ДГС “Враца”, на юг с ДГС “Своге”  (Софийска област) и УОГС “Петрохан”; на югозапад с високопланински пасища, отвъд който е границата с Република Сърбия, на запад с ДГС “Говежда” и на север с ДГС “Монтана”.
Площта на горското стопанството е разположена в землищата на следните населени места:
Община Берковица - гр.Берковица, с.Бальовица, с.Бисрилица, с.Бокиловци, с.Боровци, с.Гаганица, с.Замфирово, с.Комарево, с.Костенци, с.Лесковец, с.Мездра, с.Песочница, с.Пърличево, с.Ришовица и с.Черешовица.
Община Вършец - гр.Вършец, с.Спанчевци, с.Стояново, с.Долно Озирово, с.Горно Озирово, с.Горна Бела речка и с.Долна Бела речка.
Географско положение
Територията на ДГС "Берковица" е разположена върху северните склонове на западна Стара планина и част от Западния Предбалкан. По-конкретно, на юг то обхваща горските комплекси по северните дялове на планините Берковска (от границата с ДГС “Говежда” до тази с УОГС “Петрохан”) и Козница (от Тодорини кукли до дефилето и пътя за гара Лакатник). В източната си част, горско стопанството е разположено върху западните и югозападни дялове на Врачанската планина.
Очертанията на граничната линия на горско стопанството образуват неправилна бъбрековидна форма. Средната дължина (по права линия) в посока северозапад-югоизток е около 37 км, а в посока североизток-югозапад - 26 км. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 38 км, а най-малкото 13 км.
Релеф
Релефът на горско стопанството е много разнообразен. Типично планински е релефът в Стара планина. Билата са с ясно изразена високо издигната инициална повърхнина (около 1300-1700 м н.в.) и склонове с дълбоки ерозионни врязвания, спускащи се към дълбоките речни корита до 450-650 м н.в.
В югозападната и западната част на горско стопанството е застъпен ниско до средно планински ридов релеф с по-слабо издигната повърхнина (около 700-1000 м н.в.)
Териториите прилежащи към Врачанската планина, са част от вътрешния Предбалкан. По южната периферия на Бързийско-Ботунското понижение минава морфоструктурната граница между Главната верига и същинския Предбалкан.
В централната част на горско стопанството горските масиви са разположени върху хълмисто-ридов релеф (350-500 м н.в.), а северните части са разположени върху равнинно-хълмист релеф (до 400 м), учленен на места от потъване през неоген - кватера (150-200 м).
Най-голямата надморска височина в горския фонд е в отдел 133 е - 1932 м, а най-ниската в отдел 44 г - 198 м н.
Хидроложки условия
Многобройните малки и големи водни течения, които протичат през територията на горско стопанството са притоци на р. Огоста в нейното горно течение. В планинската част реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил и постоянен воден дебит. Обратно, реките и доловете извиращи от хълмистите предпланински части има променлив воден дебит и често се срещат суходолия.
Територията на горско стопанството включва водосборите на реките: Златица, Бързия с приток Берковска река и Ботуня с приток р.Черна.
Геоложки строеж
Разнообразието на основните скали на територията на ДГС "Берковица" е голямо. В Старопланинската верига са разположени две формации: в югозападната част диабазфилитоидната формация (филитоидни и зелени шисти, кварцити, гранити и диорити) и в централната южна част на горско стопанството формацията на старопланинските калциево-алкални интрузии (гранити и гранодиорити).
На юг от линията Бистрилица - Боровци - Замфирово - Пърличево, в хълмисто-предпланинския и част от равнинно-хълмистия подпояси се е формирала твърде разнолика платформа от средно до силно изветрели кварцити, пясъчници, конгломерати (вкл. и богата гама от преходи между тях), както и от песъчливи варовици и варовити пясъчници, лиски, гама от различни видове мергели и варовици. На север от споменатата линия изцяло в равнинно-хълмистия подпояс се е развила платформа от по-устойчиви варовици от долната и горната креда. Варовиците са разпространени и в югоизточната и източната част на стопанството - териториите прилежащи към част от вътрешния Предбалкан (Г.Б.Речка - средно триаски) и Врачанска планина (Г.Озирово - от юра и апта).
По течението на реките Златица, Бързия, както и някои от по-големите им притоци са формирани халоцен и кватерни речни тераси (наносни), предимно от пясъци и чакъл.

Държавно горско стопанство "Борима"

ДГС Борима

www.dgs-borima.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. МАРИН БАГАРОВ
Телефон: 0670 6 22 98
Факс: 0670 6 22 98
Електронна поща: dgsborima@abv.bg


Адрес: с. Борима, ПК 5672, обл. Ловеч
Разположено е в югозападната част на Ловешка област, върху територията на община Троян и е разположено на северните склонове на Централна Стара планина. На север и запад граничи с ДГС „Лесидрен”; на изток и юг с ДГС „Троян”. Територията му обхваща  землището на с.Борима, с.Старо село и с. Голяма Желязна.     
            През територията на горското стопанство минава шосето гр.София- гр.Троян. То пресича горското в посока запад-изток, северно от язовир „Сопот”, преди с.Старо село има отклонение за с.Голяма Желязна, след него навлиза в горски масив”Мешелика”, преминава през цялото с. Борима и на около 2км. в посока с.Дълбок дол излиза от горското.  През горските масиви е налице мрежа от шосета и камионни пътища в сравнително добро състояние, а някои от тях могат да се ползват само при сухо време. По важни от тях са: от с.Борима в югозападна посока тръгва горски път с трайна настилка, който навлиза след Горския дом в горските масиви по поречието на Сухата река, минава през местността „Урсел” и излиза към ДГС „Лесидрен”; през отдел 4, качва се в посока „Билото”, спуска се покрай м.”Микренска усойна” и слиза в р.Батън; на север е прокаран камионен път, който се изкачва до м.”Голямото пасище” и се разклонява в различни посоки; южно от с.Голяма Желязна тръгва стабилизиран път по р.Топля, който стига до природната забележителност „Топля”. Съществуваващата пътна и съобщителна мрежа създава благоприятни условия за правилната организация по стопанисването и опазването на горския фонд в района на горското. Телеграфопощенски станции и телефонни постове има във всички населени места.
В административно отношение то се числи към Регионална дирекция по горите гр.Ловеч
ДГС „Борима” се намира между 24º 16´ и 24º 35´ източна дължина по Гринуич и между 42º47´и 42º59´северна ширина. Горите му са разположени по два от ридовете на Средния Предбалкан – в южната част на Васильовската планина и в северната – по Микренските височини. Горското има сърцевидна форма с дължина в посока север-юг около 16км и ширина в посока запад-изток около 17 км.

Държавно горско стопанство "Ботевград"

ДГС Ботевград

www.dgs-botevgrad.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Лазаринка Лютова
Телефон: 072366436
Факс: 072360159
Електронна поща: dgsbotevgrad@abv.bg
Адрес: гр. Ботевград, ПК 2140, ул. Цар Освободител 26

Намира се в Софийска област на около 60 километра от град София, отвъд Стара планина, по посока Варна или Русе. Разположен е в ботевградската котловина, в непосредствена близост до автомагистрала Хемус и прохода Витиня. Намира се в Софийска област на около 60 километра от град София, отвъд Стара планина, по посока Варна или Русе. Разположен е в ботевградската котловина, в непосредствена близост до автомагистрала Хемус и прохода Витиня.
В Ботевград се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:

Часовниковата кула в Ботевград е символ на града и присъства в герба му. Кулата е построена през 1862-64 година. Името на архитекта не е запазено, но майсторът е известен — Вуно Марков. Оригиналният часовников механизъм се пази в музея, а сегашният е направен от майстори в Етъра, като частите са внесени от чужбина. Печатът на БТС се намира в общината.

В близост до града е с. Скравена, където има още 3 обекта от национално значение.

Зелин е вилна зона част от Ботевград и разположена на 3 km южно от града и на около 1 km от магистрала "Хемус". В нея прекарват почивката си много граждани на Ботевград и околните селища. В района около Зелин има голяма площ, заета от иглолистни гори

Държавно горско стопанство "Видин"

ДГС Видин

www.dgs-vidin.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: Радослав Николов
Телефон: 094 600 988
Електронна поща: dlvidin@abv.bg
Адрес: гр. Видин, ПК 3700, ул. Яворов 1


Държавно горско стопанство – Видин носи името на град Видин – главен населен пункт в района и негов административен център. Територията на горското стопанство попада в границите на Видинска област. На север и изток то граничи чрез държавната граница на България по река Дунав с Румъния, на юг- с държавните горски стопанства „Лом” и „Белоградчик”, а на запад – с Република Сърбия.
В тези граници на стопанството попадат общините: Видин, Брегово, Ново село, Бойница, Кула, Грамада, Макреш и част от община Димово. От община Димово на територията на ДГС-Видин попадат землищата на селата Арчар, Владиченци, Държаница, Мали Дреновец, Септемврийци и Ярловица.Общо на територията са разположени 87 селища, почти напълно откъснати от горските комплекси или на известно разстояние от тях. Районът на ДГС-Видин се пресича от железопътната линия София-Видин.
Пътната мрежа е сравнително гъста и обвързва всички населени места. В горскоадминистративно отношение ДГС-Видин се числи към регионална дирекция по горите – град Берковица.
ДГС-Видин се намира в най-северозападната част на Северна България. То е разположено върху западните части на Западна Стара Планина, Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина. Районът на стопанството има неправилна форма, с дължина в посока север – юг около 50км и ширина в посока изток – запад около 30 км.
Релефът на ДГС-Видин е предимно равнинно-хълмист и еднообразен. Наблюдава се известно различие в това отношение между северната част, където преобладава обликът на Дунавската хълмиста равнина, и южната – разположена върху предпланините на западна Стара планина, започвайки с хълмистите вериги, западно от град Кула, минавайки през височината „Връшка чука” с кота 640м н.в. и достигайки до характерните моноклинални възвишения – връх „Черноглав” и най-високата точка на стопанството – връх „Бабин нос” с височина 1108м н.в. В топографско отношение площта на стопанството попада почти изцяло в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м.н.в.). Само 8.2% от площта попадат в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м.н.в.). Средната надморска височина е 249 м.
Хидрографската мрежа на района се определя от река Дунав и десните й притоци, гравитиращи по протежение на около 60км към нея – от река Тимок до река Скомля. Разположените върху територията на ДГС-Видин притоци са: река Тимок (в долното й течение), река Делейнска, река Тополовец, река Войнишка, река Видбол, река Арчар и река Скомля. Река Дунав е основното водно течение, което е и северна граница на Р.България. Тя е единствената дълбока и пълноводна река – важен комуникационен път. Нивото й се колебае значително, като през пролетта (май-юни) водите достигат своя максимум. Маловодието на реката настъпва в края на лятото и началото на есента (септември-октомври).
В геолого-петрографско отношение районът на ДГС-Видин е сравнително еднообразен. Най-широко са застъпени неозойските образувания. Геоложките формации са разгледани обобщено, предимно на литоложка основа. По-голяма част от стопанството е разположено върху неозойски (Кватернер, Неоген) неспоени (пясъци, глини, чакъли) и слабо споени (льос и льосовидни глини) седименти. Масивни скали (диорити и гранодиорити) от Долния Палеозой (Карбон, Перм) са разпространени в района на селата Киреево, Раковица, Подгоре. Основните скали оказват своето влияние за формирането на различните типове месторастения по отношение на богатството им. Разбира се това влияние се проявява в комплекс с останалите почвообразуващи фактори – климат, изложение, наклон, надморска височина, горскодървесна растителност.

Държавно горско стопанство "Враца"

ДГС Враца

www.dgs-vratsa.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Ивайло Ангелов
Телефон: 092 661 205
; 092 66 05 61
Факс: 092 661 205
Електронна поща: dgs.vraca@abv.bg
Адрес: гр. Враца, ПК 3000, ул. Скобелев 1

Територията на горско стопанство се намира в Северозападна България на територията на общините Враца, Криводол, Бяла Слатина и Борован.
Съседни горски стопанства са: ДГС Берковица, ДГС Монтана, ДГС Оряхово, ДГС Плевен и ДГС Своге.
Територията на ДГС „Враца” обхваща части от северните склонове на западна Стара планина и югозападна част на Дунавската хълмиста равнина. Общата форма на стопанството е неправилен четириъгълник с размери в посока север-юг около 50 км. и в посока изток-запад около 55 км.
Релефът на стопанството е много разнообразен. Типично планински е релефът в Стара планина. Билата са остри с високи голи върхове (около 1000-1200 м. н.в.), но по-голямата част от територията на стопанството е разположена в хълмисто предпланинска част на Дунавската равнина.
Многобройни малки и големи водни течения, протичат през територията на стопанството, В планинската част реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил и постоянен воден дебит. Обратно, реките и доловете извиращи от хълмистите предпланински части има променлив воден дебит и често се срещат суходолия.
Територията на стопанството включва част от водосбора на р. Огоста, а в най-югоизточната си част обхваща и част от водосбора на р. Искър.
На територията на стопанството се разкриват разнообразни скали – седиментни, метаморфни и интрузивни.
Най общо територията може да се раздели на два основни типа по приблизителната граница в посока запад-изток, минаваща между с. Добруша и с. Градешница, между с. Ракево и с. Баурене, между гр. Криводол и с Галатин, южно от с. Осен, между с. Чирен и с. Девене, между с. Оходен и с. Борован, през селата Нивянин, Тлачене и Габаре и по долината на Габревската река достига границата на стопанството.
На юг от тази граница се разкриват основно седиментни формации от юра (долна креда) – варовици, мергели и доломити. Най разпространени са сиви дебелопластови пелитноолитни неясно ядчести варовици, ургонски варовици с прослойки от песъчливи орбитолинни варовици, мергели с прослойки от алевролити и глинести варовици, глауконитни пясъчници и мергели. Над основните скали се наблюдават вторични наслаги от кватернер – алувиални, пролувиални, делувиални и колувиални образувания от чакъли, пясъци, глина, валуни и блокажи от варовити скали.
На север от условно описаната граница се наблюдават еолични образувания от кватернер. Основната скала е глинест льос, който постепенно преминава в льос. По долините и поречията на по-големи реки – Скът, Ботуня, Рибене и техните основни притоци се наблюдават алувиални образувания от неоген – руслови и на заливните тераси – чакъли, пясъци, глини и преотложен льос. Разкриват се зони от пясъци с лещи и прослойки от конгломерати и глини, от варовици с песъчливо глинести прослойки, от пясъчници и варовици, от варовици и глини и от пясъци, пясъчници и детритусни варовици.
Горе изброените основни скали, поради значителното си изветряне, в повечето случай не представляват пречка за развитие в дълбочина на кореновата система на дървесните видове.
В района на ДГС „Враца” се намират следните защитени територии:
1. Природен парк „Врачански балкан” – обявен със заповед № 1449/1989 г. на КОПС.
2. Природна забележителност „Понора” – обявена със заповед № 2810 от 1962 година на ГУГ.
3. Природна забележителност „Божите мостове” – обявена със заповед № 378 от 1964 г. на КГГП.
4. Природна забележителност „Леденика” – обявена със заповед № 2810 от 1962г. на ГУГ.
5. Природна забележителност „Вратцата” – обявена със заповед № 378 от 1964г. на КГГП.
6. Защитена местност „Боров камък” – прекатегоризирана от историческото място със заповед № РД – 640 от 26.05.2003г. от МООСВ.
7. Защитена местност „Вола” – прекатигоризирана от историческо място със заповед № РД - 637 от 26.05.2003г. на МООСВ.
8. Защитена местност „Веждата” обявена със заповед № РД - 151 от 21.02.2003г. на МООСВ.
9. Защитена местност „Речка” – обявена със Заповед № 170 от 16.02.1990г.
10. Защитена местност „Тепето” – прекатегоризирана от историческо място със заповед № РД - 646 от 26.05.2003г. на МООСВ.
11. Защитена местност „Борованска могила” – прекатегоризирана от историческо място със заповед № РД - 638 от 26.05.2003г. на МООСВ.
12. Защитена местност „Китката” – прекатегоризирана от историческо място със заповед № РД - 645 от 26.05.2003г. на МООСВ.

Държавно горско стопанство "Говежда"

ДГС Говежда

www.dgs-govejda.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Милко Благоев
Телефон: 09556 2271
Факс: 09556 2272
Електронна поща: dgs_govejda@abv.bg
Адрес: с.Говежда, ПК 3474, общ. Г.Дамяново, обл. Монтана


ДГС “Говежда” ДП е разположено в Северозападна България и попада в южната част на област Монтана, върху територията на община Георги Дамяново. Съседни горски стопанства са, както следва: на север с ДГС “Монтана”, на изток с ДГС “Монтана” и ДГС “Берковица”; на юг с ДГС “Берковица и Република Сърбия, на запад с ДГС “Чипровци”.
Площта на горското стопанството е разположена в землищата на следните населени места:
с. Дълги Дел, с. Дива Слатина, с. Говежда, с. Копиловци, с. Главановци, с. Еловица, с. Меляне, с. Помеждин, с. Георги Дамяново, с. Гаврил Геново, с. Видлица, с. Чемиш, и с. Камена Рикса.
ДГС "Говежда" е разположено върху северните склонове на западна Стара планина и част от хълмисто – предпланинската част /Дългоделска, Дивослатинска и Копиловска Стара планина/ между 43о 11' и 43o 25' северна ширина и 22o 50' и 23o 05' източна дължина. Формата на стопанството е неправилна с най-голяма дължина север-юг около 15 км и изток-запад 20 км.
В преобладаваща част от релефа на ДГС “Говежда” ДП е типично планински – с дълбоко врязващи се долове, със стръмни и много стръмни склонове, често срещащи се високи отвесни скали и големи плаващи камъни. В северна част релефът е хълмисто-предпланински, с ниски и заоблени била, полегати и стръмни склонове.
Най-високата точка /вр. Копрен – 1964 м./ се намира на централното било на Стара планина по което минава границата с Република Сърбия.
Най-ниската точка на стопанството се намира в землище Видлица и е 25 м.н.в.
Най-високата точка на ГФ – отд. 89 “а” е 1700 м.н.в., а най-ниската отд. 245 “л1” е 25 м.н.в.

Държавно горско стопанство "Годеч"

ДГС Годеч

www.dgs-godech.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Антон Попов
Телефон: 0729 22 119; 0884 49 39 39
Факс: 07292195
Електронна поща: dgsgodech@abv.bg
Адрес: гр. Годеч, ПК 2240, пл. Свобода 3


Годеч се намира в планински район. Отстои на 45 километра от град София. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петров кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо.
Землището на селищната система се характеризира с голямо разнообразие на релефни форми. В източната част на областта Забърде има добре развито котловинно дъно (Гладно поле — 685 м н.в.), което постепенно в западна посока се издига, нахълмява се и придобива ридов характер. След оттичането на плиоценските езерни води един от главните фактори за моделиране на релефа е река Нишава, върху чиито тераси е застроен гр. Годеч.
Релефните форми благоприятстват развитието на земеделието в южните части на жилищната система, където е разположена по-голямата част от обработваемата земя. Склоновете на Стара планина са заети от пасища — от значение за развитието на овцевъдство и говедовъдство.

Държавно горско стопанство "Лесидрен"

ДГС Лесидрен

www.dgs-lesidren.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Пламен Петров
Факс: 06920 22 28
Електронна поща: dgslesidren@abv.bg
Адрес: с.Лесидрен, ПК 5730, ул. Стара планина 97

Само на 100 км от София в полите на Средна Стара Планина като своеобразен център между градовете Ловеч, Троян и Тетевен се намира село Лесидрен, заобиколено от върховете Васильов(1495м.), Стъргон (1425м.) и Койнец(1155м.). Околните склонове на Стара Планина са привлекателно място за ловци от близо и далеч. Силно изразеният планински релеф е естествено и много предизвикателно трасе за Off road Мотори и ATV четириколки. Лесидрен , разположен в красиво балканско дефиле, на 420 метра надморска височина е богат с красивата природа на този край.Речните корита, съчетани с близост до язовир Сопот, го правят привлекателно място за отдих и туризъм през всички сезони на годината. Климатът е с мека зима и прохладно лято. Средно-годишните валежи са от 750 до 900 л на кв.м. Ветровете духат главно от югозапад и североизток, но има и местен вятър „вечерника“, който духа само от през лятото. Растителността е богата и разнообразна. Южните склонове са обрасли с букови, дъбови и габрови гори. Има и иглолистни гори. Карстовият релеф е подходящ за развитие на алпинизъм.

Държавно горско стопанство "Ловеч"

ДГС Ловеч

www.dgs-lovech.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Цветелина Пенчева
Телефон: 068 603 765
Факс: 068 60 37 65
Електронна поща: dgs_lovech@abv.bg
Адрес: гр. Ловеч, ПК 5500, ул. Търговска 56


Горите на стопанството са разположени на територията на Ловешка и Летнишка общини. Те са изградени от плътни комплекси в южната и югозападната част на района, като преминават на север и североизток в
мозаечно пръснати комплекси сред работни земи. На север стопанството граничи с ДГС Плевен, на изток с ДГС Севлиево, на юг – Държавните горски стопанства Троян и Априлци, на запад - с ДГС Лесидрен
Територията на  “ДГС Ловеч” , в рамките на Ловешката община, обхваща землищата на гр.Ловеч и селата: Абланица, Александрово, Баховица, Брестово, Българене, Владиня, Горан, Горно Павликени, Гостиня, Деветаки, Дойренци, Дренов, Дъбрава, Изворче, Йоглав, Казачево, Къкрина, Лешница, Лисец, Малиново, Прелом, Пресяка, Радювене, Скобелево, Славяни, Слатина, Сливек, Смочан, Стефаново, Тепава, Умаревци, Хлевене и Чавдарци. Летнишката община се състои от град Летница и селата Горско Сливово, Крушуна и Кърпачево. Общо “ДГС Ловеч” обхваща землищата на два града и 36 села.
Съобщителните връзки в района са добре развити. Железопътната линия Левски – Троян, го свързва с железопътната мрежа на страната.
Шосейната мрежа е сравнително гъста и обхваща всички населени места. През територията  му преминава главен път София - Варна с отклонение за градовете Плевен, Левски, Севлиево, Троян, Ловеч. Горските масиви са проходими и достъпни. Камионните горски пътища, свързващи основните пътни артерии с горскостопанските обекти са без настилка и могат да се използват само през сухите сезони, което затруднява в известна степен горскостопанската дейност.
Като цяло съществуващата пътна мрежа осигурява нормални условия за пълното усвояване на лесосечния фонд и провеждане на залесителни работи.                                                          
В административно отношение “Държавно горско стопанство Ловеч” е подчинено на РДГ гр.Ловеч.
                                                           
Територията на “ДГС Ловеч” е разположена в южните части на Среднодунавската хълмиста равнина.
В геоморфологично отношение районът на стопанството е представен от редица хълмисти ридове и вериги, сравнително по-ясно изразени в южната му част. На запад от р.Осъм са разположени Микренските височини, продължавайки на изток в хълмиста верига, разположена южно от линията Българене – Малиново.
На север се простира хълмиста и платовидна област, разположена от двете страни на р.Осъм, за която са характерни хълмистите височини, на запад от реката – Слатинския венец, а на изток – Деветашкото карстово плато. Най-северните части на стопанството са типично равнинни. Горските комплекси тук са малки по площ и са много разпръснати из работните земи.
В най-общ вид районът на стопанството наподобява неправилна елипса, насочена с дългата си ос в посока юго-запад-северо-изток. Най- голямото разстояние по дългата ос възлиза на 52 км, а най-малкото – около 22 км.
Релефът на стопанството е разнообразен по форми, които във вертикално разположение са представени от няколко типа, а именно: низини (до 200 м н.в.), хълмисти равнини и разчленени плата (от 200 до 400 м н.в.), високи хълмове и ридове (от 400 до 600 м н.в.), нископланински релеф (от 500 до 1000 м н.в.). Най-високата точка в района на стопанството е връх “Заногите” в Микренските височини – 789 м н.в., а най-ниската точка се намира в землището на гр.Летница – отд.280 – 77 м н.в. Основната част 2/3 от горските комплекси са разположени в интервала между 250 и 450 м н.в. В района на “ДГС Ловеч” има и множество малки долове, които почти през цялата година са напълно безводни, което се дължи преди всичко на карстовия характер на терена.
Поради малката денивелация, водните течения са с малък наклон, водата в тях тече бавно, без да подравя бреговете, които общо взето са обрасли с тревна и дървесна растителност.
Източници на почвена влага са главно падащите валежи. Неравномерното им разпределение през годината се отразява неблагоприятно върху растежа и производителността на горскодървесната растителност. Многобройни са и късите и сухи падини. Подпочвените води по правило са на по-голяма дълбочина – недостъпни за корените на растенията.
Основните скали в района на стопанството са изключително седиментни. Видовият им  състав е разнообразен. Срещат се пясъчници, варовици, мергели и льос. На юг от линията с.Владиня – с.Александрово – с.Кърпачево,  основните скали са  нечисти варовици, ръждиви варовици и песъчливи мергели. На север от тази линия основната скала е льос и льосовидни глини, като дебелината на льоса е малка. Отделни петна от льосовидни глини са формирани в землищата на селата Дойренци, Йоглав и по поречието на река Осъм от с.Умаревци до град Ловеч.

Държавно горско стопанство "Лом"

ДГС Лом

www.dgs-lom.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Георги Генев

Телефон: 0971 60 105
Електронна поща: dgslom@abv.bg
Адрес: гр. Лом, ПК 3600, ул. Ал. Стамболийски 27


Държавно горско стопанство Лом е разположено в северозападна България на територията на Област Монтана и обхваща 5 общини – Лом, Брусарци, Вълчедръм, Якимово и Медковец. На север граничи с река Дунав, на изток – с ДГС “Оряхово”, на юг – с ДГС Монтана, а на запад – с ДГС Белоградчик и ДГС Видин.
Територията на ДГС Лом се намира в Мизийска област – подобласт Северна България. Горските комплекси са много на брой и разпръснати, като образуват почти правоъгълна фигура с размери в посока север-юг – 25 км и в посока изток-запад – 42 км. По големите от тях са съсредоточени по течението на р.Лом и селата Киселево, Буковец, Смирненски, по поречието на р.Дунав и островите Добрина, Скомен и Цибър. Общата площ на горския фонд е 6555.3 ха, от които 6257.6 ха са дървопроизводителни.
Релефът на стопанството е равнинен с хълмист характер, като 70% от дървопроизводителната площ е разположена върху релефа форма “СКЛОН”. Най-високата точка в стопанството е 250 м н.в. югозападно от с.Одоровци, а най-ниската е 25.5 м н.в на границата с ДГС Оряхово при р.Дунав. 65% от горските масиви са разположени между 100 и 200 м н.в. По изложение на терена над 80% от горите са разположени на сенчести изложения – север, север-изток и север-запад.

Държавно горско стопанство "Мездра"

ДГС Мездра

www.dgs-mezdra.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж Евгения Христова
Телефон: 0910 9 23 12
Факс: 0910 9 33 87
Електронна поща: dlmezdra@abv.bg   
Адрес: гр. Мездра, ПК 3100, ул. Родопи 2


Държано горско стопанство „Мездра” е получило името си от най-големия град, намиращ се на територията му, в който е и седалището на горското стопанство.На север граничи с държавно горско стопанство ”Враца”,на североизток – с държавно горско стопанство ”Плевен”, на изток – с държавните горски стопанства „Луковит” и „Тетевен”, на югоизток и юг с държавно горско стопанство ”Ботевград” и на запад – с държавно горскостопанство „Своге”.
Горите в района на горското стопанство са разположени на територията на област Враца, като включват в себе си две общини и множество населени места, както следва:
Община Мездра със следните населени места: с. Очин дол, с. Елисейна, с. Зверино, с. Зли дол, с. Оселна, с. Игнатица, с. Люти дол, с. Люти брод, с. Типченица, с. Лик, с. Ослен Криводол, с. Дърманци, с. Ребърково, с. Крета, с. Моравица, с. Руска бела, с. Боденец, с. Крапец, с. Върбешница, с. Горна Кремена, с. Долна Кремена, с. Царевец, с. Старо село, с. Кален, с. Цаконица, с. Горна Бешовица, с. Брусен и гр. Мездра.
Община Роман със следните населени места: с. Камено поле, с. Кунино, с. Долна Бешовица, с. Радовене, с. Стояновци, с. Хубавене, с. Караш, мах. Средни рът, мах. Марково равнище, с. Курново, с. Синьо бърдо, с. Струпец и гр. Роман.
Държавното горско стопанство ”Мездра” е разположено в Северозападна България. Районът на стопанството формата на неправилен многоъгълник с дължина по посока „север-юг” около 25 км и „Изток-запад” около 47 км. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 50 км, а най-малкото е 8 км.
В западната си част обхваща горските комплекси по северните дялове на планина Ржана и южните дялове на Врачанската планина, събиращи се в живописния пролом на р.Искър. При с.Люти брод местността „Ритли” очертава границата между Главната Старопланинска верига и Предбалкана, където е разположена по-голямата част от стопанството, разпръсната на по-молки или по-големи горски комплекси след селскостопанския фонд.
Горите в района на ДГС ”Мездра” се простират върху две основни геоморфоложки структури на запад това е Старопланинската сводесто-верижна система, имаща високоверижен и блоково-разломен релеф с високо издигната инициална повърхнина (около 1300 н.в.) – районите непосредствено под „Ржана”, „Голямата могила”, „Бук”, „Маркова могила” и ерозионни врязвания до 450-650 метра, както гънкови и гънково-разломни морфоструктури в мезозойско-палеогенската мантия, издигнати през неоген-кватернера- прилежащи към същинската част на Искърския пролом повърхнини.
На изток горските масиви са разположени върху хълмисто-ридов релеф в наложени миоценски понижения с фрагменти от плиоценска денудационни повърхнини (150-250 метра), с каньоновидни врязвания – районите на с. Кунино, с. Камено поле, с. Старо село.
В югоизточните и южни райони на стопанството е застъпен нископланинския ридов релеф със слабо издигната инициална повърхнина (около 700 метра) – махала Марково равнище,местностите „Вълчи преслап”, ”Бачището”, „Гола глава”, „Високия връх”.
В раяйона на стопанството са застъпени и някои акумулационни типове релеф – алувиални и алувиално-пролувиални равнини с кватернерска възръст – речната тераса на р.Искър от с.Люти брод на изток и тези на някои от нейните по-големи притоци.
Като релефна форма широко са разспространени и окарстените повърхнини – в районите на Черепиш, Струпец, Старо село, Кунино, Върбешница и други.
Други интересни релефни форми, които макар и ограничено и единично се срещот на територията на стопанството са някои субструктурни(бронирани) форми като хокбег(ритла) – прочутите ритли при с. Люти брод, циркумденудационно плато с множество понори (дупки) – на каквото може да се оприличи високопланинската заравнена повърхност във Врачанската планина.
На територията на ДГС “Мездра” се намират следните защитени територии: Народен парк “Врачански Балкан”, обявен със заповед N 1449/21.12.1989 год. на ДКОПС с обща площ 4847,5 ха., ( в горския фонд) – 4132,8 ха залесена и 714,7 ха незалесена. Природна забележителност ”Ритлите”, обявена със Заповед №3733 от 27.05.1988 г. на МГГП - 124,6 ха. Природна забележителност ”Новата пещера”, обявена със Заповед№2632 от 21.09.1962 г. на МГГП-0,5 ха. Природна забележителност ”Червеница”, обявена със Заповед№3039 от 03,10.1974 г. на МГГП – 3,0 ха. Природна забележителност “Самуилица І и ІІ”, обявена със заповед N 1799/30.06.1972 год. на МГГП с обща площ 3,5 ха. Природна забележителност “Чуклите”, обявена със заповед N 1427/13.05.1974 год. на МГГП – 1,0 ха. Природна забележителност ”Говедарника” пещера, обявена със Заповед №1799 от 30.06.1972 г. на МГОПС - 1,0 ха.

Държавно горско стопанство "Миджур"

ДГС Миджур

www.dgs-midjur.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Димитър Христозов
Телефон: 093 27 24 30
Факс: 093 27 24 20
Електронна поща: ddsmidzhur@abv.bg
Адрес: с. Чупрене, обл. Видин ПК 3950, ул."Асен Балкански" 2


Територията на горското стопанство се намира в Северозападна България и попада в югозападната част на област Видин. Обхваща ивица до Държавната граница с Р Сърбия, с ширина 3 – 6 км и дължина – 50 км, заемаща части от общини: Макреш, Белоградчик и Чупрене. Седалището на стопанството е в град Белоградчик. Заема части от землищата на следните населени места: с. Раяновци, с. Ошане, с. Салаш, С. Крачимир и с. Стакевци.
Горския фонд на ДГС “Миджур” се намира в северозападното част на страната между 43о 27, и 43о 38, северна ширина и 22о 23, и 22о 30, източна дължина по Гринуич. Разположен е върху северните склонове на Западна Стара планина и част от Западния Предбалкан. Има неправилна форма с дължина от север на юг около 23,5 км и ширина от изток на запад около 4,5 км.
В морфографско отношение ДГС “Миджур” се намира в западните части на Стара планина. Тя се характеризира с линейно ориентирания си релеф и блоково-гънковата си постройка, образувана от епейрогенните издигания в по-нови геологични време (Неозой). Стара планина се поделя на две части Главна Старопланинска верига и Предпланини (Предбалкан). Горския фонд е разположен предимно в Главната Старопланинска верига – 3/4 от площта. Най - голямата надморска височина в горския фонд е в подотдел 502 е - 1482 м, а най-ниската в подотдел 90 а - 417 м н.в.
Районът на ДГС”Миджур” се отличава с голяма гъстота на хидрографската мрежа( до 2 км на 1 кв.км площ).Всичките водни течения на територията на станцията попадат във водосборния басейн на р. Дунав. Тук се намират изворните части и горните течения на реките Арчар, Салашка и Стакевска.
ДГС”Миджур” попада в Старопланинската морфоструктурна област. Главната старопланинска верига е изградена от две големи силно наклонени на север гънки, чиято ядка е съставена от палеозойски скали и плутонични маси, а мантията им от мезозойски пластове. Петрографския състав е еднообразен.Представен е основно от масивни скали – гранити и диорити, като сравнително малка площ е заета от мергелни седименти.

Държавно горско стопанство "Монтана"

ДГС Монтана

www.dgs-montana.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор:Петьо Иванов
Телефон: 096 300 190
Факс:
Електронна поща:dgs_montana_tp@abv.bg


Държавно горско стопанство "Никопол"

ДГС Никопол

www.dgs-nikopol.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Атанас Попов
Телефон: 06541 27 97
Факс: 06541 30 34
Електронна поща: persin@abv.bg
Адрес: гр. Никопол, ПК 5940, ул. Васил Левски 27

Държавно горско стопанство "Никопол" носи името   на град Никопол община Никопол, Плевенска област. Седалището на държавното горско стопанство се намира в гр.Никопол.
Горите на горското стопанство са разположени в северната част на Плевенска област, на територията на землищата на общините на град Гулянци, на град Никопол и на град Белене. На север стопанството граничи с река Дунав, северна граница на Република България, на изток с работни земи и държавно горско стопанство "Свищов", а на юг и запад граничи с горски комплекси на държавно горско стопанство "Плевен", и с работни земи.

Територията на горското стопанство е разположена в Дунавската равнина между 24 градуса и 26 минути и 24 градуса и 40 минути източна дължина и 43 градуса и 21 минути и 43 градуса и 46 минути северна ширина, по брега на река Дунав и островите, както и по бреговете на долните течения на реките Искър, Осъм и Вит. Горите и горските площи са пръснати и образуват отделни комплекси разделени от работни земи. Държавното горско стопанство има неправилна форма на четириъгълник с най - голяма дължина от северозапад - югоизток около 65 км и най - голяма ширина от североизток на югозапад около 26 км.
Морфографски релефът на държавното горско стопанство се отнася към типа разчленено-платовиден. Територията му попада в Дунавската платформена равнина и представлява обширна, вълнообразно-платовидна равнина, леко наклонена север. Превишенията между заравнените била и широките долини са незначителни - от порядъка на няколко десетки метра.
Горите в държавното горско стопанство са разположени по бреговете на северната ни граница - река Дунав и големите ни реки Искър, Осъм и Вит. Източните склонове са предимно полегати, обратно на западните, които са по - къси, с по - големи наклони. Типично в това отношение е възвишението, което започва от село Новачене и завършва при село Муселиево. Обърнатата към река Осъм западна част е стръмна с развитие на ерозионни процеси. Североизточните склонове на възвишението са заоблени, с малки наклони.
Най - ниската точка в района на горското стопанство е при град Белене - 22м.н.в., а най -високата е Санадинов връх - 255м.н.в.
Хидроложките условия в района на държавното горско стопанство са до голяма степен благоприятни за развитието на горско - дървесна растителност, предимно за тополите и върбите, както и лонгозен тип насаждения.
Хидрографската мрежа на района се определя от река Дунав и десните и притоци Искър, Осъм и Вит.
Основното течение, същевременно и северна граница на горското стопанство е река Дунав. Освен че е най - голямото водно течение, което оказва значително влияние върху крайбрежната растителност, тя е и важна комуникационна артерия. През годината нивото и се колебае значително. Максимума на водния отток е през месеците май - юни. Маловодието на реката е през есента - септември, октомври. През някои години нивото на реката продължава да спада до декември включително.
Тези периодични промени на водното ниво на реката водят до съответните промени със сходна характеристика в нивото на подпочвените води.
В района на горското стопанство брегът на реката е ниска равнина, която в години на максимален отток се залива от водите. Изключение са териториите около Сомовит, Черковица и град Никопол, където брегът е стръмен склон, който се издига на значителна височина над реката.
Характерът на теченията на реките Искър и Осъм е сходен. Двете реки протичат всред ниски брегове, в миналото с многобройни меандри, сега корегирани. Коритата са равни, теченията с умерена скорост. През лятото и есента водният отток силно намалява. В миналото приижданията са причинявали наводнения със значителни щети за селското стопанство. С корекциите на водните течения и направените диги, опасността от наводнения е силно ограничена, но не ликвидирана напълно, тъй като параметрите на антропогенният климат още не са неустановени.
Коритото на река Вит е по - тясно със стръмни и скалисти варовити брегове. Водният отток е също непостоянен, с най - висок максимум през пролетта. На речното корито също са направени корекции и изградени диги.
Освен тези главни водни течения, които са и от най - голямите реки на България, през територията на горското стопанство протичат многобройни къси рекички и долове, в преобладаващата си част пресъхващи през лятото.

Държавно горско стопанство "Оряхово"

ДГС Оряхово

www.dgs-oryahovo.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Снежана Гарданска
Телефон: 09171 24 19
Факс: 09171 24 87
Електронна поща: dgs_oriahovo@abv.bg
Адрес: гр. Оряхово, ПК 3300, ул. Коста Лулчев 5

Държавно горско стопанство – Оряхово носи името на общинския и административен център град Оряхово. ДГС Оряхово е разположено на територията на област Враца.На север горското стопанство граничи с държавната граница между РБългария и Румъния – р. Дунав, на изток с ДГС – Плевен, на юг с ДГС Враца и на запад с ДГС Лом. Територията на ДГС Оряхово обхваща следните общини и техните землища :
I. Община Оряхово – с. Галово, с. Г.Вадин, с. Д.Вадин, с. Лесковец, гр. Оряхово, с. Остров, с. Селановци.
II. Община Мизия – гр. Мизия, с. Сараево, с. Войводово, с. Крушовица, с. Липница, с. Софрониево.
III. Община Хайредин – с. Ботево, с. Бързина, с. Рогозен, с. Манастирище, с. Михайлово, с. Хайредин.
IV. Община Козлодуй – с. Бутан, с. Гложене, гр. Козлодуй, с. Крива бара, с. Хърлец.
ДГС Оряхово се намира между 43o 49´и 43o 41´ северна ширина и 23o 39´ и 24o 18´ източна дължина по Гринуич. Територията на горското стопанство е разположена в Мизийската горско-растителна област съгласно класификационната схема на типовете горски месторастения в НРБ, 1983 г. Комплекси от гори с по-значителни размери в района на горското стопанство са разположени на островите в р.Дунав Козлодуй, Лесковец (Есперанто), Език (Масата) и в зоната между дигите и брега на р. Дунав. Останалите гори са разпръснати сред земеделските земи, като малки по площ комплекси до 250 ха. в територията на горското стопанство.
Релефът в района на ДГС Оряхово е подчертано равнинен със слабо изразен хълмист характер. Теренът се състои от много пирики речни долини и ниски често плоски възвишения между тях.
Обща информация за средните надморски височини в зависимост от разположението на площите е дадена в таблица 1. Най-ниската точка на стопанството се намира в отдел 70 Хидрографската мрежа на територията на ДГС Оряхово се формира от части на хидрографските мрежи р. Огоста, р. Скът и няколко суходолия, водите на които текат в северната посока и се вливат в р. Дунав. Реките течащи през територията на ДГС Оряхово формират в по-голямата си част широки и разлати легла предимно с ниски брегове. Средният многогодишен отток на р. Огоста при гр. Мизия е 24.5 м3/сек. За защита на земеделските земи в някои участъци на р. Огоста са изградени диги. През пролетта /м. май/ високите пролетни води заливат островите и брега до дигата на р. Дунав. Създадените на тези терени горски култури и насаждения остават под вода, като това често продължава до м.август. Изградени са диги край гр. Козлодуй, Мизия, Гложене и Остров за защита на крайбрежните земеделски земи от високите води на р. Дунав. Хидрогеоложките условия на територията на стопанството са предпоставка за образуване на подземни води, включени във водоотдаващите слоеве, които формират слоест полунапорен водоносен хоризонт. Подхранването на водоносните слоеве е инфилтрогенно, идващо от обширните платовидни заравнености, разположени южно от дунавския бряг.
Основните скали в района на ДГС Оряхово са седиментни, които попадат в Дунавската плосконаслоена плоча. Седиментите са представени от льос – 70.1%, варовици – 22.1%, пясъци- 6.5%, глини – 1.0% и варовити пясъци – 0.3% от дървопроизводителната площ на стопанството. Льосът и льасовите образования покриват варовици, като мощността им обикновено е значителна – от 10 до 45 метра. По химичен и механичен състав льосовата покривка е твърде хомогенна. Състои се от дребни кварцови песъчинки, примесени с фини глинести частици, слюди и други. В състава й участвува и варовик, чието количество силно варира.Най-дебела е льосовата покривка покрай брега на р. Дунав, разпространен е по част от левия бряг и част по двата бряга на реките Огоста и Скът, както и в околностите на селата Ботево, Липница, Крушовица, Селановци и Остров. Варовиците са разпространени по десния бряг на р. Огоста, в околностите на с. Рогозен, гр. Мизия и гр. Оряхово. Глината е разпространена по десния бряг на р. Скът. Варовичният пясъчник е разпространен по поречието на р.Дунав и източната част на селата Остров и Горни Вадин.
подотдел „р”- 23 м.н.в., ае най-високата в отдел 45 подотдел „у” – 223.5 м.н.в.

Държавно горско стопанство "Плевен"

ДГС Плевен

www.dgs-pleven.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Яни Петков
Телефон: 064 84 01
Факс: 064 83 75 92
Електронна поща: dlpleven@abv.bg
Адрес: гр. Плевен, ПК 5800, ул. Сан Стефано 37

ДГС “Плевен” носи името на областният център гр.Плевен, където се намира седалището му.
То граничи: на север с Република Румъния през р.Дунав, на северо-изток с ДГС “Никопол”, на изток – с ДГС “Свищов” и ДЛС “Болярка” – гр.В.Търново, на юг - с ДГС “Ловеч”, ДГС “Лесидрен” и ДГС “Луковит” и на запад с ДГС “Мездра”, ДГС “Враца” и ДГС “Оряхово”.
Територията на ДГС “Плевен” се намира в Плевенска област и обхваща изцяло осем общини със съответните землища в тях, а именно:
Община гр.Кнежа: гр.Кнежа, с.Бреница, с.Еница, с.Лазарово;
Община гр.Червен бряг: гр.Червен бряг, с.Бресте, с.Глава, с.Горник, с.Девенци, гр.Койнаре, с.Лепица, с.Радомирци, с.Ракита, с.Реселец, с.Рупци, с.Сухаче, с.Териш, с.Чомаковци;
Община гр.Искър: гр.Искър, с.Долни Луковит, с.Писарово, с.Староселци;
Община гр.Долна Митрополия: гр.Долна Митрополия, с.Байкал, с.Биволаре, с.Божурица, с.Брегаре, с.Горна Митрополия, с.Гостиля, с.Комарево, с.Крушовене, с.Ореховица, с.Победа, с.Подем, с.Славовица, с.Ставерци, с.Рибен, гр.Тръстеник;
Община гр.Долни Дъбник: гр.Долни Дъбник, с.Бъркач, с.Горни Дъбник, с.Градина, с.Крушовица, с.Петърница, с.Садовец;
Община гр.Плевен: гр.Плевен, с.Беглеж, с.Бохот, с.Брестовец, с.Бръшляница, с.Буковлък, с.Върбица, с.Горталово, с.Гривица, с.Дисевица, с.Коиловци, с.Къшин,с.Къртожабене, с.Ласкар, с.Мечка, с.Николаево, с.Опанец, с.Пелишат, с.Радишево, с.Ралево, гр.Славяново, с.Тодорово, с.Тученица, с.Търнене, с.Ясен;
Община гр.Пордим: гр.Пордим, с.Борислав, с.Вълчитрън, с.Згалево, с.Каменец, с.Катерица, с.Одърне, с.Тотлебен;
Община гр.Левски: гр.Левски, с.Асеновци, с.Аспарухово, с.Българене, с.Варана, с.Божурлук, с.Градище, с.Изгрев, с.Козар Белене, с.Малчика, с.Обнова, с.Стежерово, с.Трънчовица.
ДГС ”Плевен” се намира между 43013’  и 43041’ северна ширина и 23059’ и 25014’ източна дължина по Гринуич.
Горите в ДГС ”Плевен” са разположени в централната част на Дунавската хълмиста равнина. Горите са разпръснати из цялата територия групирани в малки комплекси. Стопанството има неправилна форма с дължина от север на юг около 54,6 км и ширина от изток на запад около 106,6 км.

В морфографско отношение, релефът в района на ДГС, обхваща средната част на Дунавската равнина – “Плевенската платовидна равнина”.
В тази част на Дунакската равнина са развити силно разчленени асиметрични плоски ридове със стръмни западни и полегати източни склонове, очертаващи се между широките меандриращи речни легла на Дунавските притоци - р.Искър, р.Вит и р.Осъм. Колебателните движения тук са били по-силни, което се е отразило върху нарязаността на съвременния релеф. Долините на реките са разкъсали равнината на отделни платовидни и хълмисти възвишения. В релефа най-ясно се открояват “Плевенските височини” с най-висока точка “Средния връх” – 314 м н.в. Тези варовикови плата са изрязани от р.Вит и нейния приток – р.Тученица. На изток повърхнината на платата постепенно се понижава. Литоложкият състав на пластовете до голяма степен е обусловил днешната морфохидрография на района. Изветрителните процеси във варовика, са създали типични карстови ландшафти с дълбоки каньоновидни долини, пещери, понори, отвесни стени (“Кораба” до с.Къртожабене) и др., които придават особена красота на терена. Тези природни образувания покрай р.Вит и притоците и – р.Тученица и р.Чернелка, са защитени територии – ЗМ ”Кайлъка” е ПЗ”Студенец” и карстово ждрело “Чернелка”. Друго по-сериозно възвишение е “Маркова могила”. Намира се на север от гр.Червен бряг и се издига на 285 м.н.в. – при Ретранслаторната станция. Изградено е от органогенни варовици, от които се добива суровина за производството на вар и цимент – тук е една от най-големите кариери. Районът западно от с.Реселец обхваща най-източните части от рида “Веселец”, където окарстеният варовик е изваял чудни образувания. Това са природните забележителности “Купените”, “Скалните кукли”, водопада “Скока”, тектонския гребен “Калето”, както и скалното образувание “Куклите”, което е извън горския фонд. Южно от селата Беглеж и Николаево, където е най-високата част на горското стопанство, теренът плавно се издига до към 400м н.в. към рида “Венеца” в Лесидренското стопанство.
На север Дунавският бряг е нисък, зает с алувиални низини. Устието на р.Искър попада в част от “Чернополската низина”, която се простира на изток до устието на р.Вит извън територията на стопанството. Средната надморска височина на низината е 25 м. Слабо нагънатия терен в района на ДГС “Плевен”, малките наклони и водопропускливите основни скали, не са позволили да се образува много гъста хидрографска мрежа. – до 0,5км на 1кв.км площ, въпреки че през територията му текат едни от най-големите реки в страната – Искър, Вит и Осъм, които носят водите си от много по-благоприятни в хидрографско отношение райони. Всички реки попадат във водосборния басейн на р.Дунав.

Държавно горско стопанство "Своге"

ДГС Своге

www.dgs-svoge.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Петър Петров
Телефон: 0726 253 23
Електронна поща: dgs_svoge@abv.bg
Адрес: гр. Своге, ПК 2260, ул. Звънче 2

Рядко и малко странно име носи Своге. Според едни то идва от планинските сводове, надвиснали над градчето, според други означава "С Бога е", а според трети името идва от думата "Своде", която на местен диалект означава сбор на няколко реки. Но най-вероятно името на общинския център е произлязло от строданата дума "свождам", тъй като тук се свеждат, събират три хребета на Западна Стара планина - Понор, Голяма и Мала планина. Също така тук Искър приема водите на река Искрецка и няколко долове.

По голяма част от територията на красивия Искърски пролом се заема от Свогенската община. Името на Своге винаги се свързва с него. С него и с Балкана.

Община Своге се състои от 1 административен център - град Своге и 38 селища.

Община Своге заема площ от 866 кв. км. в Западна България. Разположена е около пролома на река Искър. Намира се на 40 км. северно от столицата на България - град София. Граничи непосредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Ботевград, Вършец, Враца и Мездра.

През територията на общината минава ж. п. линията София - Мездра (построена 1896 год.), а така също и няколко оживени автомобилни артерии, които са част от Републиканската пътна мрежа. Историята на град Своге може да се потърси още от античността, и по точно от тракийско време и трябва да се свърже с тракийското племе Трибали, тъй като на мястото на днешния квартал Старо село се предполага, че се е намирало тракийско селище, и некропол, но само провеждането на систематични археологически разкопки може да потвърди сто процента това. Данните от находки, които преди всичко са следствие от иманярска дейност, показват до известна степен твърденията, за съществуването на тракийско селище в района и то не едно а няколко, както и връзките на района с други райони, дори и с гръцкия свят,най вече от монетните находки. В тази връзка трябва да се спомене откритата монета на речния бог Истър, която е уникална сама по себе си, и може би единствена в България. В намиращите се в общината останки от тракийски укрепления, трябва да споменем това до село Заселе, чието име се е запазило до наше време - Метериза, и трите тракийски могили, които в момента са разрушени.

Държавно горско стопанство "Троян"

ДГС Троян

www.dgs-troyan.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Милко Станчев
Телефон: 0670 6 04 27; 0670 6 07 29
Факс: 0670 6 07 29
Електронна поща: dl_troyan@abv.bg
Адрес: гр. Троян, ПК 5600, ул. Кирил и Методий 20

Държавно горско стопанство “Троян” носи името на селището, в което се намира административната му сграда – град Троян, който е важен общински център в района. Територията му обхваща землищата на гр.Троян, с.Ломец, с.Дълбок дол, с.Калейца, с.Горно Трапе, с.Балабанско, с.Терзийско, с.Шипково, с.Чифлик, с.Бели Осъм, с.Балканец, с.Белиш, с.Добродан, с.Врабево, с.Дебнево, с.Гумощник, с.Орешак, с.Патрешко.
На 10 км от гр.Троян се намира Троянския ставропигиален манастир “Успение богородично”, който е третия по големина след Рилския и Бачковския. В него е намирал убежище и подслон дякон Левски.
В непосредствена близост до горското стопанство е разположена северозападната част на НП”Централен Балкан”, в който се намират туристическите хижи “Хайдушка песен”, “Васильов” и  “Козя стена”, резерват “Козя стена” и други природни забележителности.    
В района на стопанството са разположени х.”Коман” и  х.”Чучул”  , както и минералните извори в с.Шипково и с.Чифлик. Около тези извори в последните години са изградени балнеолечебни комплекси с множество хотели и вили.
Външните граници на Държавно горско стопанство Троян са разположени между 24º 25’ и 24º 80’ източна дължина и 42º 56’ и 42º 08’ северна ширина. ДГС Троян е разположено на северните склонове и предпланините на относително по-ниската западна част на Троянско-Калоферския дял на Стара планина – между върховете, на запад Червен бряг (1637 м н.в.) и на изток Писан камък  (1592 м н.в.).
Районът на стопанството образува неправилна геометрична фигура, ориентирана от североизток на югозапад с дължина около 37,5 км и от северозапад на югоизток 29,3 км, по двата диагонала.
Южната и по-голяма част от югозападната граница се допира до ДНП „Централен Балкан”, Васильовската планина, Старо било и други. От запад, север и изток границата върви по землищни граници и от североизток по билото на Микренските височини. Частта от територията на стопанството, разположена в Предбалкана е разкъсана на множество комплекси, разпръснати из работни земи.
Според възприетото Горскостопанско райониране на България (проф.Б.Захариев) – 1979 г. територията на ДГС Троян попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт – Северна България (М,СБ).
В морфологично отношение, горите в района на ДГС Троян се простират в две основни геоморфоложки структури. На юг това е Старопланинската, сводесто верижна система, имаща блоково-разломен релеф, с високо издигната инициална повърхнина (около 1520 м н.в. – Троянската седловина при едноименния проход). Главната старопланинска верига се отделя от Предбалкана посредством редица долинни и котловинни понижения. Релефът на Предбалканската ивица е много разнообразен и богат с форми. Разрушавайки антиклиналните гънки, изградени от различно устойчиви скали, ерозията и денудацията са създали застинали форми – дълги асиметрични ридове с ости гребени и паралелни на тях понижения („Физическа география на България” Л.Динев, К.Мишев). Гъстотата на речната мрежа на територията на ДГС Троян е със значителни различия, което се дължи на особеностите на релефа, геоложкия строеж и петрографския състав и климатичните условия. С най-голяма гъстота на речната мрежа (над 2 км на 1 кв.км. площ), са терените разположени на северните склонове на Стара планина в среднопланинския пояс. В тази зона попадат водосборите на реките Рогачева, Козещица, Габровщица, Зеленика, Кнежа, Малка и Голяма Рибна – всички десни притоци на река Бели Осъм, в Шипковския район са водосборите на Малка река, Хубча и Голяма река, всички десни притоци на река Ръждавец, която е най-пълноводния ляв приток на р. Бели Осъм, преди сливането и с р. Черни Осъм.
Със средна гъстота на речната мрежа (от 0,5 до 2 км на 1 кв.км. площ) са нископланинските терени, които заемат по-голяма част от стопанството. Тази предпланинска част се разсича от долините на следните реки: течащи на изток, като леви притоци на р. Осъм – Дъскотина, Каменска, Ломешска и Суха река; течащи на запад, като десни притоци на р. Осъм  (след сливането на Бели и Черни Осъм в района на гр. Троян); Доброданска и Белишка река.
Хълмисто-предпланинската част на стопанството (негова източна част) се пресича от пълноводната река Видима. В този район обаче тя няма пълноводни притоци.
Водният режим на р. Бели Осъм и р. Черни Осъм се отличава с по-чести прииждания на пролетни води и спадането на водите през летните месеци. Все пак подхранващите р. Бели Осъм и водните течения имат един значителен воден дебит, дължащ се на комплексите от букови гори и техния висок водоохранен ефект.
Водните течения в хълмисто-предпланинската част на стопанството имат непостоянен режим и през горещите месеци често пресъхват. Бреговете им са ниски, землени и лесно подриваеми.
Скалният състав не се различава с голямо разнообразие, въпреки принадлежността им към различни геоложки формации.
Прилежащите към главната Старопланинска верига части се характеризират с една надлъжна система от флексури, антиклинални и синклинални структури, усложнени с разседи. Литоложкият им състав е сравнително еднообразен – глинести шисти, включения от ангилити и варовити мергели (района на хижа Васильов). Върху глинестите шисти, на кафява горска почва са формирани най-продуктивните букови насаждения.
Предбалканът е изграден предимно от плоски и плитки антиклинали, разбити от надлъжни разседи. В тази предпланинска част на горското стопанство скалният състав е представен от множество разновидности на мергелите и широка гама на преходи между тях (пясъчници и варовици). Върху тези, в повечето места силно изветрели скали са се формирали подтипове на сивите горски почви и кафяви светли и преходни почви.

 

Държавно горско стопанство "Черни Осъм"

ДГС Черни Осъм

www.dgs-chiprovci.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Красимир Цанин
Телефон: 0670 60404
Факс: 06962 2377
Електронна поща: dgscho@abv.bg
Адрес: с. Черни осъм, ПК 5620, обл. Ловеч

ДГС “Черни Осъм” носи името на с. Черни Осъм, където е седалището на неговото административно управление.
Територията на ДГС “Черни Осъм”  е изцяло разположена в землището на с.Черни Осъм, което е част от територията на Троянска община, Ловешка област.
На север и северозапад граничи с ДГС “Троян”, на изток с ДДС “Русалка”, на юг  и югозапад с Национален парк “Централен Балкан”.
ДГС “Черни Осъм” заема част от северните склонове на Средна Стара планина, като включва в границите си водосборите на реките Черни Осъм, Краевица и Жеравица. Територията на горско стопанството се намира между 24 037 I 30 II и   24 0 52 I   15 II , източна дължина по Гринуич и между 42 0 42 I  45 II ,  42 0 53 I 30 II северна ширина. Територията на държавно горско стопанство има неправилна форма наподобяваща равностранен триъгълник с приблизителна дъжина на страната около 14 км. Река Черни Осъм представлява главен десен приток на р. Осъм. Води началото си от няколко малки извора, които извират от западните склонове на връх Амбарица
Теренът е силно пресечен с различно издигнати форми. Разликата във височината от извирането (около 1930—1950 м надм. в.) до вливането на реката под Троян (420 м надм. в.) е около 1500 м. Долината на реката отчасти в горната и в средната част се е врязала по-дълбоко в склоновете на планината и образува тесен пролом, наречен Стенето, с дължина около 5 км. Под Стенето долината продължава да е сравнително тясна и със стръмни склонове, а след м. Смесите започва постепенно да се разширява.
Река Краевица събира водите си от югоизточната част на горско стопанството. Извира под връх Кръстците. В горното си течение носи името Гребешница. Отначало тече на север, след това на северозапад до вливането и в р. Черни Осъм в м."Смесите”. Тя приема много притоци.
Изворите на р. Жеравица са в отдели 200 и 201 край х. Чучул. Най-пълноводни са през пролетта  по време на снеготопенето, и най-маловодни в края на лятото. Те текат в сравнително дълбоки, скалисти речни легла, изпълнени с наноси, като оформят на места речни тераси. В горните части речните легла са значително по-стръмни и водите буйни. В долните части наклона чувствително намалява, речните легла се разширяват и водите им се успокояват.

Държавно горско стопанство "Чипровци"

ДГС Чипровци

www.dgs-chiprovci.szdp.bg

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Красимир Вълков
Телефон: 09554 21 97
Факс: 09554 21 97
Електронна поща: dgstp_chiprovci@abv.bg
Адрес: гр. Чипровци, ПК 3460, ул. Васил Левски 19


Названието „Чипровци” Държавното горско стопанство е получило от името на тази част от Стара планина, а именно Чипровска планина, което е дало и името на гр. Чипровци, разположен в подножието на Стара планина.
Територията на лесничейството е разположено в югозападната част на област Монтана. В административно отношение Държавно горско стопанство е разположено в гр. Чипровци, главен административен и общински център на района. Гората е разпръсната на малки и големи комплекси върху землищата на девет населени села: Превала, Горна Лука, Митровци, Бели мел, Челюстница, Горна Ковачица, Равна, Железна, Мартиново и гр. Чипровци.
Държавно горско стопанство „Чипровци” е разположено в северното подножие на Западна Стара планина /Чипровска планина/ 43 градуса 25 северна ширина и 22 градуса 15 източна дължина. Оградено е от вододелните била на р. Лом и р. Лопошанска Огоста и от централното било на Чипровска планина. На североизток го загражда Широка планина от Предбалкана.
Най ниската точка на района на Държавно горско стопанство „Чипровци” е /250 м.н.в./, която се намира в землището на с. Горна Ковачица край р. Огоста и най – високата точка на гората /1700 м.н.в./ под връх Мартинова чука, местност Деяница, има и 1450 м. надморска височина, което обуславя значителното разнообразие в конфигурацията на терена. Северните склонове на Западна Стара планина имат типичен планински релеф с високи, ясно изразени била, стръмни склонове и дълбоки врязани реки и долове. Чипровската планина предизвиква у любителя на природата чувство за голяма радост, изумление и възторг с раздвижените си форми, водопади и простори.
В хидроложко отношение склоновете на планинската част на стопанството се отличават значително от предпланинската хълмиста част.
В старопланинието реките и доловете имат сравнително стръмен надлежен профил, без много извивки и постоянен воден дебит. Реките, които извират от хълмистата предпланинска част на стопанството, имат непостоянен воден дебит и често се срещат суходолия.
Хидрографската мрежа на района на горското стопанство се определя от хидрографията на р. Огоста и нейните потоци.
Река Огоста води началото си от землището на с. Превала, като извира под връх Горна Язово. По важен нейн приток е Чипровска река / Мартиновска река/.
Река Огоста е най- пълноводната река на територията на стопанството, с най- голям водосборен басейн и със сравнително постоянен дебит.
Горите в планината са формирани върху различни почвени типове и подтипове. Почвообразуващият процес в тях е протичал при различни климатични условия, като силно пресечения планински релеф е обуславял посоката и скоростта му. Морфологичните, физичните и химичните свойства на почвата са се формирали под непосредственото влияние на почвообразуващата скала. Почвообразуващите скали в нашите планини са доста разнообразни. Геоложкия строеж на подпочвения хоризонт в района на горското стопанство е много разнообразен.
Скалната формация е представена от варовици, мергелни варовици, песечливи варовици, песъчливи лиски, конгломерати, пясъчници и други.