Държавно горско стопанство „Ловеч“

Горите на стопанството са разположени на територията на Ловешка и Летнишка общини. Те са изградени от плътни комплекси в южната и югозападната част на района, като преминават на север и североизток в
мозаечно пръснати комплекси сред работни земи. На север стопанството граничи с ДГС Плевен, на изток с ДГС Севлиево, на юг – Държавните горски стопанства Троян и Априлци, на запад – с ДГС Лесидрен
Територията на  “ДГС Ловеч” , в рамките на Ловешката община, обхваща землищата на гр.Ловеч и селата: Абланица, Александрово, Баховица, Брестово, Българене, Владиня, Горан, Горно Павликени, Гостиня, Деветаки, Дойренци, Дренов, Дъбрава, Изворче, Йоглав, Казачево, Къкрина, Лешница, Лисец, Малиново, Прелом, Пресяка, Радювене, Скобелево, Славяни, Слатина, Сливек, Смочан, Стефаново, Тепава, Умаревци, Хлевене и Чавдарци. Летнишката община се състои от град Летница и селата Горско Сливово, Крушуна и Кърпачево. Общо “ДГС Ловеч” обхваща землищата на два града и 36 села.
Съобщителните връзки в района са добре развити. Железопътната линия Левски – Троян, го свързва с железопътната мрежа на страната.
Шосейната мрежа е сравнително гъста и обхваща всички населени места. През територията  му преминава главен път София – Варна с отклонение за градовете Плевен, Левски, Севлиево, Троян, Ловеч. Горските масиви са проходими и достъпни. Камионните горски пътища, свързващи основните пътни артерии с горскостопанските обекти са без настилка и могат да се използват само през сухите сезони, което затруднява в известна степен горскостопанската дейност.
Като цяло съществуващата пътна мрежа осигурява нормални условия за пълното усвояване на лесосечния фонд и провеждане на залесителни работи.

Територията на “ДГС Ловеч” е разположена в южните части на Среднодунавската хълмиста равнина.
В геоморфологично отношение районът на стопанството е представен от редица хълмисти ридове и вериги, сравнително по-ясно изразени в южната му част. На запад от р.Осъм са разположени Микренските височини, продължавайки на изток в хълмиста верига, разположена южно от линията Българене – Малиново.
На север се простира хълмиста и платовидна област, разположена от двете страни на р.Осъм, за която са характерни хълмистите височини, на запад от реката – Слатинския венец, а на изток – Деветашкото карстово плато. Най-северните части на стопанството са типично равнинни. Горските комплекси тук са малки по площ и са много разпръснати из работните земи.
В най-общ вид районът на стопанството наподобява неправилна елипса, насочена с дългата си ос в посока юго-запад-северо-изток. Най- голямото разстояние по дългата ос възлиза на 52 км, а най-малкото – около 22 км.
Релефът на стопанството е разнообразен по форми, които във вертикално разположение са представени от няколко типа, а именно: низини (до 200 м н.в.), хълмисти равнини и разчленени плата (от 200 до 400 м н.в.), високи хълмове и ридове (от 400 до 600 м н.в.), нископланински релеф (от 500 до 1000 м н.в.). Най-високата точка в района на стопанството е връх “Заногите” в Микренските височини – 789 м н.в., а най-ниската точка се намира в землището на гр.Летница – отд.280 – 77 м н.в. Основната част 2/3 от горските комплекси са разположени в интервала между 250 и 450 м н.в. В района на “ДГС Ловеч” има и множество малки долове, които почти през цялата година са напълно безводни, което се дължи преди всичко на карстовия характер на терена.
Поради малката денивелация, водните течения са с малък наклон, водата в тях тече бавно, без да подравя бреговете, които общо взето са обрасли с тревна и дървесна растителност.
Източници на почвена влага са главно падащите валежи. Неравномерното им разпределение през годината се отразява неблагоприятно върху растежа и производителността на горскодървесната растителност. Многобройни са и късите и сухи падини. Подпочвените води по правило са на по-голяма дълбочина – недостъпни за корените на растенията.
Основните скали в района на стопанството са изключително седиментни. Видовият им  състав е разнообразен. Срещат се пясъчници, варовици, мергели и льос. На юг от линията с.Владиня – с.Александрово – с.Кърпачево,  основните скали са  нечисти варовици, ръждиви варовици и песъчливи мергели. На север от тази линия основната скала е льос и льосовидни глини, като дебелината на льоса е малка. Отделни петна от льосовидни глини са формирани в землищата на селата Дойренци, Йоглав и по поречието на река Осъм от с.Умаревци до град Ловеч.