Държавно горско стопанство „Мездра“

Държано горско стопанство „Мездра” е получило името си от най-големия град, намиращ се на територията му, в който е и седалището на горското стопанство.На север граничи с държавно горско стопанство ”Враца”,на североизток – с държавно горско стопанство ”Плевен”, на изток – с държавните горски стопанства „Луковит” и „Тетевен”, на югоизток и юг с държавно горско стопанство ”Ботевград” и на запад – с държавно горскостопанство „Своге”.
Горите в района на горското стопанство са разположени на територията на област Враца, като включват в себе си две общини и множество населени места, както следва:
Община Мездра със следните населени места: с. Очин дол, с. Елисейна, с. Зверино, с. Зли дол, с. Оселна, с. Игнатица, с. Люти дол, с. Люти брод, с. Типченица, с. Лик, с. Ослен Криводол, с. Дърманци, с. Ребърково, с. Крета, с. Моравица, с. Руска бела, с. Боденец, с. Крапец, с. Върбешница, с. Горна Кремена, с. Долна Кремена, с. Царевец, с. Старо село, с. Кален, с. Цаконица, с. Горна Бешовица, с. Брусен и гр. Мездра.
Община Роман със следните населени места: с. Камено поле, с. Кунино, с. Долна Бешовица, с. Радовене, с. Стояновци, с. Хубавене, с. Караш, мах. Средни рът, мах. Марково равнище, с. Курново, с. Синьо бърдо, с. Струпец и гр. Роман.
Държавното горско стопанство ”Мездра” е разположено в Северозападна България. Районът на стопанството формата на неправилен многоъгълник с дължина по посока „север-юг” около 25 км и „Изток-запад” около 47 км. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 50 км, а най-малкото е 8 км.
В западната си част обхваща горските комплекси по северните дялове на планина Ржана и южните дялове на Врачанската планина, събиращи се в живописния пролом на р.Искър. При с.Люти брод местността „Ритли” очертава границата между Главната Старопланинска верига и Предбалкана, където е разположена по-голямата част от стопанството, разпръсната на по-молки или по-големи горски комплекси след селскостопанския фонд.
Горите в района на ДГС ”Мездра” се простират върху две основни геоморфоложки структури на запад това е Старопланинската сводесто-верижна система, имаща високоверижен и блоково-разломен релеф с високо издигната инициална повърхнина (около 1300 н.в.) – районите непосредствено под „Ржана”, „Голямата могила”, „Бук”, „Маркова могила” и ерозионни врязвания до 450-650 метра, както гънкови и гънково-разломни морфоструктури в мезозойско-палеогенската мантия, издигнати през неоген-кватернера- прилежащи към същинската част на Искърския пролом повърхнини.
На изток горските масиви са разположени върху хълмисто-ридов релеф в наложени миоценски понижения с фрагменти от плиоценска денудационни повърхнини (150-250 метра), с каньоновидни врязвания – районите на с. Кунино, с. Камено поле, с. Старо село.
В югоизточните и южни райони на стопанството е застъпен нископланинския ридов релеф със слабо издигната инициална повърхнина (около 700 метра) – махала Марково равнище,местностите „Вълчи преслап”, ”Бачището”, „Гола глава”, „Високия връх”.
В раяйона на стопанството са застъпени и някои акумулационни типове релеф – алувиални и алувиално-пролувиални равнини с кватернерска възръст – речната тераса на р.Искър от с.Люти брод на изток и тези на някои от нейните по-големи притоци.
Като релефна форма широко са разспространени и окарстените повърхнини – в районите на Черепиш, Струпец, Старо село, Кунино, Върбешница и други.
Други интересни релефни форми, които макар и ограничено и единично се срещот на територията на стопанството са някои субструктурни(бронирани) форми като хокбег(ритла) – прочутите ритли при с. Люти брод, циркумденудационно плато с множество понори (дупки) – на каквото може да се оприличи високопланинската заравнена повърхност във Врачанската планина.
На територията на ДГС “Мездра” се намират следните защитени територии: Народен парк “Врачански Балкан”, обявен със заповед N 1449/21.12.1989 год. на ДКОПС с обща площ 4847,5 ха., ( в горския фонд) – 4132,8 ха залесена и 714,7 ха незалесена. Природна забележителност ”Ритлите”, обявена със Заповед №3733 от 27.05.1988 г. на МГГП – 124,6 ха. Природна забележителност ”Новата пещера”, обявена със Заповед№2632 от 21.09.1962 г. на МГГП-0,5 ха. Природна забележителност ”Червеница”, обявена със Заповед№3039 от 03,10.1974 г. на МГГП – 3,0 ха. Природна забележителност “Самуилица І и ІІ”, обявена със заповед N 1799/30.06.1972 год. на МГГП с обща площ 3,5 ха. Природна забележителност “Чуклите”, обявена със заповед N 1427/13.05.1974 год. на МГГП – 1,0 ха. Природна забележителност ”Говедарника” пещера, обявена със Заповед №1799 от 30.06.1972 г. на МГОПС – 1,0 ха.