Държавно горско стопанство „Оряхово“

Държавно горско стопанство – Оряхово носи името на общинския и административен център град Оряхово. ДГС Оряхово е разположено на територията на област Враца.На север горското стопанство граничи с държавната граница между РБългария и Румъния – р. Дунав, на изток с ДГС – Плевен, на юг с ДГС Враца и на запад с ДГС Лом. Територията на ДГС Оряхово обхваща следните общини и техните землища :
I. Община Оряхово – с. Галово, с. Г.Вадин, с. Д.Вадин, с. Лесковец, гр. Оряхово, с. Остров, с. Селановци.
II. Община Мизия – гр. Мизия, с. Сараево, с. Войводово, с. Крушовица, с. Липница, с. Софрониево.
III. Община Хайредин – с. Ботево, с. Бързина, с. Рогозен, с. Манастирище, с. Михайлово, с. Хайредин.
IV. Община Козлодуй – с. Бутан, с. Гложене, гр. Козлодуй, с. Крива бара, с. Хърлец.
ДГС Оряхово се намира между 43o 49´и 43o 41´ северна ширина и 23o 39´ и 24o 18´ източна дължина по Гринуич. Територията на горското стопанство е разположена в Мизийската горско-растителна област съгласно класификационната схема на типовете горски месторастения в НРБ, 1983 г. Комплекси от гори с по-значителни размери в района на горското стопанство са разположени на островите в р.Дунав Козлодуй, Лесковец (Есперанто), Език (Масата) и в зоната между дигите и брега на р. Дунав. Останалите гори са разпръснати сред земеделските земи, като малки по площ комплекси до 250 ха. в територията на горското стопанство.
Релефът в района на ДГС Оряхово е подчертано равнинен със слабо изразен хълмист характер. Теренът се състои от много пирики речни долини и ниски често плоски възвишения между тях.
Обща информация за средните надморски височини в зависимост от разположението на площите е дадена в таблица 1. Най-ниската точка на стопанството се намира в отдел 70 Хидрографската мрежа на територията на ДГС Оряхово се формира от части на хидрографските мрежи р. Огоста, р. Скът и няколко суходолия, водите на които текат в северната посока и се вливат в р. Дунав. Реките течащи през територията на ДГС Оряхово формират в по-голямата си част широки и разлати легла предимно с ниски брегове. Средният многогодишен отток на р. Огоста при гр. Мизия е 24.5 м3/сек. За защита на земеделските земи в някои участъци на р. Огоста са изградени диги. През пролетта /м. май/ високите пролетни води заливат островите и брега до дигата на р. Дунав. Създадените на тези терени горски култури и насаждения остават под вода, като това често продължава до м.август. Изградени са диги край гр. Козлодуй, Мизия, Гложене и Остров за защита на крайбрежните земеделски земи от високите води на р. Дунав. Хидрогеоложките условия на територията на стопанството са предпоставка за образуване на подземни води, включени във водоотдаващите слоеве, които формират слоест полунапорен водоносен хоризонт. Подхранването на водоносните слоеве е инфилтрогенно, идващо от обширните платовидни заравнености, разположени южно от дунавския бряг.
Основните скали в района на ДГС Оряхово са седиментни, които попадат в Дунавската плосконаслоена плоча. Седиментите са представени от льос – 70.1%, варовици – 22.1%, пясъци- 6.5%, глини – 1.0% и варовити пясъци – 0.3% от дървопроизводителната площ на стопанството. Льосът и льасовите образования покриват варовици, като мощността им обикновено е значителна – от 10 до 45 метра. По химичен и механичен състав льосовата покривка е твърде хомогенна. Състои се от дребни кварцови песъчинки, примесени с фини глинести частици, слюди и други. В състава й участвува и варовик, чието количество силно варира.Най-дебела е льосовата покривка покрай брега на р. Дунав, разпространен е по част от левия бряг и част по двата бряга на реките Огоста и Скът, както и в околностите на селата Ботево, Липница, Крушовица, Селановци и Остров. Варовиците са разпространени по десния бряг на р. Огоста, в околностите на с. Рогозен, гр. Мизия и гр. Оряхово. Глината е разпространена по десния бряг на р. Скът. Варовичният пясъчник е разпространен по поречието на р.Дунав и източната част на селата Остров и Горни Вадин.
подотдел „р”- 23 м.н.в., ае най-високата в отдел 45 подотдел „у” – 223.5 м.н.в.