Държавно горско стопанство „Плевен“

ДГС “Плевен” носи името на областният център гр.Плевен, където се намира седалището му.
То граничи: на север с Република Румъния през р.Дунав, на северо-изток с ДГС “Никопол”, на изток – с ДГС “Свищов” и ДЛС “Болярка” – гр.В.Търново, на юг – с ДГС “Ловеч”, ДГС “Лесидрен” и ДГС “Луковит” и на запад с ДГС “Мездра”, ДГС “Враца” и ДГС “Оряхово”.
Територията на ДГС “Плевен” се намира в Плевенска област и обхваща изцяло осем общини със съответните землища в тях, а именно:
Община гр.Кнежа: гр.Кнежа, с.Бреница, с.Еница, с.Лазарово;
Община гр.Червен бряг: гр.Червен бряг, с.Бресте, с.Глава, с.Горник, с.Девенци, гр.Койнаре, с.Лепица, с.Радомирци, с.Ракита, с.Реселец, с.Рупци, с.Сухаче, с.Териш, с.Чомаковци;
Община гр.Искър: гр.Искър, с.Долни Луковит, с.Писарово, с.Староселци;
Община гр.Долна Митрополия: гр.Долна Митрополия, с.Байкал, с.Биволаре, с.Божурица, с.Брегаре, с.Горна Митрополия, с.Гостиля, с.Комарево, с.Крушовене, с.Ореховица, с.Победа, с.Подем, с.Славовица, с.Ставерци, с.Рибен, гр.Тръстеник;
Община гр.Долни Дъбник: гр.Долни Дъбник, с.Бъркач, с.Горни Дъбник, с.Градина, с.Крушовица, с.Петърница, с.Садовец;
Община гр.Плевен: гр.Плевен, с.Беглеж, с.Бохот, с.Брестовец, с.Бръшляница, с.Буковлък, с.Върбица, с.Горталово, с.Гривица, с.Дисевица, с.Коиловци, с.Къшин,с.Къртожабене, с.Ласкар, с.Мечка, с.Николаево, с.Опанец, с.Пелишат, с.Радишево, с.Ралево, гр.Славяново, с.Тодорово, с.Тученица, с.Търнене, с.Ясен;
Община гр.Пордим: гр.Пордим, с.Борислав, с.Вълчитрън, с.Згалево, с.Каменец, с.Катерица, с.Одърне, с.Тотлебен;
Община гр.Левски: гр.Левски, с.Асеновци, с.Аспарухово, с.Българене, с.Варана, с.Божурлук, с.Градище, с.Изгрев, с.Козар Белене, с.Малчика, с.Обнова, с.Стежерово, с.Трънчовица.
ДГС ”Плевен” се намира между 43013’  и 43041’ северна ширина и 23059’ и 25014’ източна дължина по Гринуич.
Горите в ДГС ”Плевен” са разположени в централната част на Дунавската хълмиста равнина. Горите са разпръснати из цялата територия групирани в малки комплекси. Стопанството има неправилна форма с дължина от север на юг около 54,6 км и ширина от изток на запад около 106,6 км.

В морфографско отношение, релефът в района на ДГС, обхваща средната част на Дунавската равнина – “Плевенската платовидна равнина”.
В тази част на Дунакската равнина са развити силно разчленени асиметрични плоски ридове със стръмни западни и полегати източни склонове, очертаващи се между широките меандриращи речни легла на Дунавските притоци – р.Искър, р.Вит и р.Осъм. Колебателните движения тук са били по-силни, което се е отразило върху нарязаността на съвременния релеф. Долините на реките са разкъсали равнината на отделни платовидни и хълмисти възвишения. В релефа най-ясно се открояват “Плевенските височини” с най-висока точка “Средния връх” – 314 м н.в. Тези варовикови плата са изрязани от р.Вит и нейния приток – р.Тученица. На изток повърхнината на платата постепенно се понижава. Литоложкият състав на пластовете до голяма степен е обусловил днешната морфохидрография на района. Изветрителните процеси във варовика, са създали типични карстови ландшафти с дълбоки каньоновидни долини, пещери, понори, отвесни стени (“Кораба” до с.Къртожабене) и др., които придават особена красота на терена. Тези природни образувания покрай р.Вит и притоците и – р.Тученица и р.Чернелка, са защитени територии – ЗМ ”Кайлъка” е ПЗ”Студенец” и карстово ждрело “Чернелка”. Друго по-сериозно възвишение е “Маркова могила”. Намира се на север от гр.Червен бряг и се издига на 285 м.н.в. – при Ретранслаторната станция. Изградено е от органогенни варовици, от които се добива суровина за производството на вар и цимент – тук е една от най-големите кариери. Районът западно от с.Реселец обхваща най-източните части от рида “Веселец”, където окарстеният варовик е изваял чудни образувания. Това са природните забележителности “Купените”, “Скалните кукли”, водопада “Скока”, тектонския гребен “Калето”, както и скалното образувание “Куклите”, което е извън горския фонд. Южно от селата Беглеж и Николаево, където е най-високата част на горското стопанство, теренът плавно се издига до към 400м н.в. към рида “Венеца” в Лесидренското стопанство.
На север Дунавският бряг е нисък, зает с алувиални низини. Устието на р.Искър попада в част от “Чернополската низина”, която се простира на изток до устието на р.Вит извън територията на стопанството. Средната надморска височина на низината е 25 м. Слабо нагънатия терен в района на ДГС “Плевен”, малките наклони и водопропускливите основни скали, не са позволили да се образува много гъста хидрографска мрежа. – до 0,5км на 1кв.км площ, въпреки че през територията му текат едни от най-големите реки в страната – Искър, Вит и Осъм, които носят водите си от много по-благоприятни в хидрографско отношение райони. Всички реки попадат във водосборния басейн на р.Дунав.