Държавно горско стопанство „Троян“

Държавно горско стопанство “Троян” носи името на селището, в което се намира административната му сграда – град Троян, който е важен общински център в района. Територията му обхваща землищата на гр.Троян, с.Ломец, с.Дълбок дол, с.Калейца, с.Горно Трапе, с.Балабанско, с.Терзийско, с.Шипково, с.Чифлик, с.Бели Осъм, с.Балканец, с.Белиш, с.Добродан, с.Врабево, с.Дебнево, с.Гумощник, с.Орешак, с.Патрешко.
На 10 км от гр.Троян се намира Троянския ставропигиален манастир “Успение богородично”, който е третия по големина след Рилския и Бачковския. В него е намирал убежище и подслон дякон Левски.
В непосредствена близост до горското стопанство е разположена северозападната част на НП”Централен Балкан”, в който се намират туристическите хижи “Хайдушка песен”, “Васильов” и  “Козя стена”, резерват “Козя стена” и други природни забележителности.
В района на стопанството са разположени х.”Коман” и  х.”Чучул”  , както и минералните извори в с.Шипково и с.Чифлик. Около тези извори в последните години са изградени балнеолечебни комплекси с множество хотели и вили.
Външните граници на Държавно горско стопанство Троян са разположени между 24º 25’ и 24º 80’ източна дължина и 42º 56’ и 42º 08’ северна ширина. ДГС Троян е разположено на северните склонове и предпланините на относително по-ниската западна част на Троянско-Калоферския дял на Стара планина – между върховете, на запад Червен бряг (1637 м н.в.) и на изток Писан камък  (1592 м н.в.).
Районът на стопанството образува неправилна геометрична фигура, ориентирана от североизток на югозапад с дължина около 37,5 км и от северозапад на югоизток 29,3 км, по двата диагонала.
Южната и по-голяма част от югозападната граница се допира до ДНП „Централен Балкан”, Васильовската планина, Старо било и други. От запад, север и изток границата върви по землищни граници и от североизток по билото на Микренските височини. Частта от територията на стопанството, разположена в Предбалкана е разкъсана на множество комплекси, разпръснати из работни земи.
Според възприетото Горскостопанско райониране на България (проф.Б.Захариев) – 1979 г. територията на ДГС Троян попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт – Северна България (М,СБ).
В морфологично отношение, горите в района на ДГС Троян се простират в две основни геоморфоложки структури. На юг това е Старопланинската, сводесто верижна система, имаща блоково-разломен релеф, с високо издигната инициална повърхнина (около 1520 м н.в. – Троянската седловина при едноименния проход). Главната старопланинска верига се отделя от Предбалкана посредством редица долинни и котловинни понижения. Релефът на Предбалканската ивица е много разнообразен и богат с форми. Разрушавайки антиклиналните гънки, изградени от различно устойчиви скали, ерозията и денудацията са създали застинали форми – дълги асиметрични ридове с ости гребени и паралелни на тях понижения („Физическа география на България” Л.Динев, К.Мишев). Гъстотата на речната мрежа на територията на ДГС Троян е със значителни различия, което се дължи на особеностите на релефа, геоложкия строеж и петрографския състав и климатичните условия. С най-голяма гъстота на речната мрежа (над 2 км на 1 кв.км. площ), са терените разположени на северните склонове на Стара планина в среднопланинския пояс. В тази зона попадат водосборите на реките Рогачева, Козещица, Габровщица, Зеленика, Кнежа, Малка и Голяма Рибна – всички десни притоци на река Бели Осъм, в Шипковския район са водосборите на Малка река, Хубча и Голяма река, всички десни притоци на река Ръждавец, която е най-пълноводния ляв приток на р. Бели Осъм, преди сливането и с р. Черни Осъм.
Със средна гъстота на речната мрежа (от 0,5 до 2 км на 1 кв.км. площ) са нископланинските терени, които заемат по-голяма част от стопанството. Тази предпланинска част се разсича от долините на следните реки: течащи на изток, като леви притоци на р. Осъм – Дъскотина, Каменска, Ломешска и Суха река; течащи на запад, като десни притоци на р. Осъм  (след сливането на Бели и Черни Осъм в района на гр. Троян); Доброданска и Белишка река.
Хълмисто-предпланинската част на стопанството (негова източна част) се пресича от пълноводната река Видима. В този район обаче тя няма пълноводни притоци.
Водният режим на р. Бели Осъм и р. Черни Осъм се отличава с по-чести прииждания на пролетни води и спадането на водите през летните месеци. Все пак подхранващите р. Бели Осъм и водните течения имат един значителен воден дебит, дължащ се на комплексите от букови гори и техния висок водоохранен ефект.
Водните течения в хълмисто-предпланинската част на стопанството имат непостоянен режим и през горещите месеци често пресъхват. Бреговете им са ниски, землени и лесно подриваеми.
Скалният състав не се различава с голямо разнообразие, въпреки принадлежността им към различни геоложки формации.
Прилежащите към главната Старопланинска верига части се характеризират с една надлъжна система от флексури, антиклинални и синклинални структури, усложнени с разседи. Литоложкият им състав е сравнително еднообразен – глинести шисти, включения от ангилити и варовити мергели (района на хижа Васильов). Върху глинестите шисти, на кафява горска почва са формирани най-продуктивните букови насаждения.
Предбалканът е изграден предимно от плоски и плитки антиклинали, разбити от надлъжни разседи. В тази предпланинска част на горското стопанство скалният състав е представен от множество разновидности на мергелите и широка гама на преходи между тях (пясъчници и варовици). Върху тези, в повечето места силно изветрели скали са се формирали подтипове на сивите горски почви и кафяви светли и преходни почви.