Държавно горско стопанство „Никопол“

Държавно горско стопанство „Никопол“ носи името   на град Никопол община Никопол, Плевенска област. Седалището на държавното горско стопанство се намира в гр.Никопол.
Горите на горското стопанство са разположени в северната част на Плевенска област, на територията на землищата на общините на град Гулянци, на град Никопол и на град Белене. На север стопанството граничи с река Дунав, северна граница на Република България, на изток с работни земи и държавно горско стопанство „Свищов“, а на юг и запад граничи с горски комплекси на държавно горско стопанство „Плевен“, и с работни земи.

Територията на горското стопанство е разположена в Дунавската равнина между 24 градуса и 26 минути и 24 градуса и 40 минути източна дължина и 43 градуса и 21 минути и 43 градуса и 46 минути северна ширина, по брега на река Дунав и островите, както и по бреговете на долните течения на реките Искър, Осъм и Вит. Горите и горските площи са пръснати и образуват отделни комплекси разделени от работни земи. Държавното горско стопанство има неправилна форма на четириъгълник с най – голяма дължина от северозапад – югоизток около 65 км и най – голяма ширина от североизток на югозапад около 26 км.
Морфографски релефът на държавното горско стопанство се отнася към типа разчленено-платовиден. Територията му попада в Дунавската платформена равнина и представлява обширна, вълнообразно-платовидна равнина, леко наклонена север. Превишенията между заравнените била и широките долини са незначителни – от порядъка на няколко десетки метра.
Горите в държавното горско стопанство са разположени по бреговете на северната ни граница – река Дунав и големите ни реки Искър, Осъм и Вит. Източните склонове са предимно полегати, обратно на западните, които са по – къси, с по – големи наклони. Типично в това отношение е възвишението, което започва от село Новачене и завършва при село Муселиево. Обърнатата към река Осъм западна част е стръмна с развитие на ерозионни процеси. Североизточните склонове на възвишението са заоблени, с малки наклони.
Най – ниската точка в района на горското стопанство е при град Белене – 22м.н.в., а най -високата е Санадинов връх – 255м.н.в.
Хидроложките условия в района на държавното горско стопанство са до голяма степен благоприятни за развитието на горско – дървесна растителност, предимно за тополите и върбите, както и лонгозен тип насаждения.
Хидрографската мрежа на района се определя от река Дунав и десните и притоци Искър, Осъм и Вит.
Основното течение, същевременно и северна граница на горското стопанство е река Дунав. Освен че е най – голямото водно течение, което оказва значително влияние върху крайбрежната растителност, тя е и важна комуникационна артерия. През годината нивото и се колебае значително. Максимума на водния отток е през месеците май – юни. Маловодието на реката е през есента – септември, октомври. През някои години нивото на реката продължава да спада до декември включително.
Тези периодични промени на водното ниво на реката водят до съответните промени със сходна характеристика в нивото на подпочвените води.
В района на горското стопанство брегът на реката е ниска равнина, която в години на максимален отток се залива от водите. Изключение са териториите около Сомовит, Черковица и град Никопол, където брегът е стръмен склон, който се издига на значителна височина над реката.
Характерът на теченията на реките Искър и Осъм е сходен. Двете реки протичат всред ниски брегове, в миналото с многобройни меандри, сега корегирани. Коритата са равни, теченията с умерена скорост. През лятото и есента водният отток силно намалява. В миналото приижданията са причинявали наводнения със значителни щети за селското стопанство. С корекциите на водните течения и направените диги, опасността от наводнения е силно ограничена, но не ликвидирана напълно, тъй като параметрите на антропогенният климат още не са неустановени.
Коритото на река Вит е по – тясно със стръмни и скалисти варовити брегове. Водният отток е също непостоянен, с най – висок максимум през пролетта. На речното корито също са направени корекции и изградени диги.
Освен тези главни водни течения, които са и от най – голямите реки на България, през територията на горското стопанство протичат многобройни къси рекички и долове, в преобладаващата си част пресъхващи през лятото.