Държавно горско стопанство „Берковица“

Територията на горско стопанството се намира в Северозападна България и попада в югозападната част на област Монтана, община Берковица. Съседни горски стопанства са, както следва: на изток то граничи с ДГС “Враца”, на юг с ДГС “Своге”  (Софийска област) и УОГС “Петрохан”; на югозапад с високопланински пасища, отвъд който е границата с Република Сърбия, на запад с ДГС “Говежда” и на север с ДГС “Монтана”.
Площта на горското стопанството е разположена в землищата на следните населени места:
Община Берковица – гр.Берковица, с.Бальовица, с.Бисрилица, с.Бокиловци, с.Боровци, с.Гаганица, с.Замфирово, с.Комарево, с.Костенци, с.Лесковец, с.Мездра, с.Песочница, с.Пърличево, с.Ришовица и с.Черешовица.
Община Вършец – гр.Вършец, с.Спанчевци, с.Стояново, с.Долно Озирово, с.Горно Озирово, с.Горна Бела речка и с.Долна Бела речка.
Географско положение
Територията на ДГС „Берковица“ е разположена върху северните склонове на западна Стара планина и част от Западния Предбалкан. По-конкретно, на юг то обхваща горските комплекси по северните дялове на планините Берковска (от границата с ДГС “Говежда” до тази с УОГС “Петрохан”) и Козница (от Тодорини кукли до дефилето и пътя за гара Лакатник). В източната си част, горско стопанството е разположено върху западните и югозападни дялове на Врачанската планина.
Очертанията на граничната линия на горско стопанството образуват неправилна бъбрековидна форма. Средната дължина (по права линия) в посока северозапад-югоизток е около 37 км, а в посока североизток-югозапад – 26 км. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 38 км, а най-малкото 13 км.
Релеф
Релефът на горско стопанството е много разнообразен. Типично планински е релефът в Стара планина. Билата са с ясно изразена високо издигната инициална повърхнина (около 1300-1700 м н.в.) и склонове с дълбоки ерозионни врязвания, спускащи се към дълбоките речни корита до 450-650 м н.в.
В югозападната и западната част на горско стопанството е застъпен ниско до средно планински ридов релеф с по-слабо издигната повърхнина (около 700-1000 м н.в.)
Териториите прилежащи към Врачанската планина, са част от вътрешния Предбалкан. По южната периферия на Бързийско-Ботунското понижение минава морфоструктурната граница между Главната верига и същинския Предбалкан.
В централната част на горско стопанството горските масиви са разположени върху хълмисто-ридов релеф (350-500 м н.в.), а северните части са разположени върху равнинно-хълмист релеф (до 400 м), учленен на места от потъване през неоген – кватера (150-200 м).
Най-голямата надморска височина в горския фонд е в отдел 133 е – 1932 м, а най-ниската в отдел 44 г – 198 м н.
Хидроложки условия
Многобройните малки и големи водни течения, които протичат през територията на горско стопанството са притоци на р. Огоста в нейното горно течение. В планинската част реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил и постоянен воден дебит. Обратно, реките и доловете извиращи от хълмистите предпланински части има променлив воден дебит и често се срещат суходолия.
Територията на горско стопанството включва водосборите на реките: Златица, Бързия с приток Берковска река и Ботуня с приток р.Черна.
Геоложки строеж
Разнообразието на основните скали на територията на ДГС „Берковица“ е голямо. В Старопланинската верига са разположени две формации: в югозападната част диабазфилитоидната формация (филитоидни и зелени шисти, кварцити, гранити и диорити) и в централната южна част на горско стопанството формацията на старопланинските калциево-алкални интрузии (гранити и гранодиорити).
На юг от линията Бистрилица – Боровци – Замфирово – Пърличево, в хълмисто-предпланинския и част от равнинно-хълмистия подпояси се е формирала твърде разнолика платформа от средно до силно изветрели кварцити, пясъчници, конгломерати (вкл. и богата гама от преходи между тях), както и от песъчливи варовици и варовити пясъчници, лиски, гама от различни видове мергели и варовици. На север от споменатата линия изцяло в равнинно-хълмистия подпояс се е развила платформа от по-устойчиви варовици от долната и горната креда. Варовиците са разпространени и в югоизточната и източната част на стопанството – териториите прилежащи към част от вътрешния Предбалкан (Г.Б.Речка – средно триаски) и Врачанска планина (Г.Озирово – от юра и апта).
По течението на реките Златица, Бързия, както и някои от по-големите им притоци са формирани халоцен и кватерни речни тераси (наносни), предимно от пясъци и чакъл.